Гийом Мюссо - Защото те обичам

Но тази хубава приказка, записана на гланцирана хартия, продължи от ден до пладне. В един мартенски следобед петгодишната им дъщеричка Лейла изчезна в един търговски център в областта „Ориндж Каунти“, на юг от Лос Анджелис. Последния път, когато я били видели, тя разглеждала играчките на витрината на един магазин „Дисни“. Нейната бавачка, австралийска девойка, я бе оставила сама за няколко минути, колкото да изпробва преоценени дънки в съседния магазин на „Дизел“.

Колко време бе изтекло, преди тя да забележи, че момичето го няма? „Не повече от пет минути“, уверяваше следователите бавачката. В случая е все едно да се каже и цяла вечност. Всичко може да стане за пет минути.

Знае се колко са важни първите часове след изчезването на едно дете. Тогава има най-голяма вероятност то да бъде открито. След като изминат четирийсет и осем часа, шансовете намаляват главоломно.

На онзи 23 март се бе изсипал пороен дъжд. Макар че момичето бе изчезнало посред бял ден сред толкова хора, следователите трудно можаха да съберат достоверни показания. Проследяването на записите от камерите за видеонаблюдение не дадоха никакъв резултат, както впрочем и разпитът на бавачката, която наистина бе виновна, че не бе наглеждала детето, но не и за неговото отвличане.

И тогава дните бяха започнали да се нижат…

В продължение на няколко седмици над сто полицаи със своите кучета търсачи и с хеликоптери бяха претърсили най-щателно района. Но въпреки положените от ФБР усилия, нито една следа не им позволи да открият детето.

… после месеците…

Липсата на улики силно затрудняваше полицията. Нямаше никакво искане за откуп, никаква що-годе надеждна следа. Нищо.

… и годините…

Вече пет години снимката на Лейла висеше по гарите, по летищата и в пощенските станции, редом с фотографиите на други изчезнали деца.

Но Лейла бе неоткриваема.

Беше се изпарила.

На този 23 март 2002 г. животът за Марк се бе спрял.

Изчезването на дъщеричката му го бе хвърлило в пълно отчаяние.

Смазан от вътрешното сътресение, предизвикано от болката и вината, които изпитваше, той се бе откъснал от професията, от жена си, от приятеля си.

През първите месеци нае най-добрите частни детективи, за да проведат повторно най-щателно разследване.

Никакъв резултат.

Тогава самият той се бе втурнал да прави собствени издирвания, които също се бяха оказали напразни.

Това дирене, обречено на неуспех, бе продължило три години. После един ден и самият Марк изчезна, без да се обади нито на жена си, нито на своя приятел.

Никол не изживя подобно сътресение.

Отначало отчаянието й бе подсилено от чувството за особена вина: тя бе настояла Лейла да отиде с нея в Лос Анджелис, където трябваше да изнесе серия от концерти; тя бе наела бавачката, по чиято вина ги бе сполетяла тази драма. За да избегне най-лошото, тя се бе отдала на свръхактивен начин на живот, непрестанно изнасяше концерти и правеше записи, дори се бе съгласила да сподели своята драма в пресата и по телевизията и по този начин бе склонила да стане жертва на едно нечистоплътно воайорство.

Понякога болката й ставаше непоносима.

Когато не успяваше да се пребори с мрачните си мисли, Никол наемаше стая в хотели се сгушваше под завивките като за зимен сън.

Всеки оцелява според силите си.

Горящ пън ненадейно изпращя в камината. Марк направи рязко движение и отвори очи. Изправи се мигновено и в продължение на няколко секунди не можеше да разбере къде се намира и какво беше се случило.

Като видя лицето на Никол, той постепенно се съвзе.

— Ранена ли си? — попита той жена си.

— Не, благодарение на теб.

За момент Марк изглеждаше, че отново ще изпадне в обичайното си безчувствено състояние, но миг след това скочи на крака.

— Не ставай, моля те, трябва да си почиваш!

Но той направи няколко крачки към големия прозорец, все едно не я беше чул. Отвъд стъклената преграда улицата блестеше бяла и притихнала.

— Къде са дрехите ми?

— Хвърлих ги, Марк. Бяха мръсни.

— А кучето ми?

— Доведох го тук, заедно с теб, но… то избяга.

— И аз се махам — извика той и залитна към вратата.

Тя застана пред него, за да му попречи да излезе.

— Слушай, навън е нощ, ти си ранен, изтощен… Не сме се виждали от две години. Трябва да си поговорим.

Никол протегна към него ръка, но той я отблъсна. Тя се хвана за него, но Марк се изтръгна, блъскайки се мимоходом в полиците на библиотеката. Една рамка падна на пода сред трясъка на разбито стъкло. Той я вдигна и я постави на мястото й. Погледът му попадна върху снимката на дъщеря му. Със своята усмивка и весели зелени очи тя излъчваше щастие и жизнерадост.