Пер Петтерсон - Хайде да крадем коне

От няколко дни насам жегата бе потискаща, а него ден се оказа особено непоносима. Нещо тегнеше във въздуха, както се казва, беше преситен от влажност, а потта се лееше по-упорита от обикновено. Следобеда взе да се заоблачава, без да захлади. Преди свечеряване небето съвсем почерня. Дотогава обаче бяхме пренесли бащата на Юн през реката с една от лодките, а едната от двете коли, Баркаловата, разбира се, го закара при лекаря в съседното село. Самият Баркал шофира през цялото време. Наложи се майката на Юн да остане у дома с Ларш, не биваше да седи сам толкова дълго, та си мислех колко самотно, празно и мъчително трябва да бе за нея да стои сама с момчето, да чака и да няма около нея възрастен човек, с когото да поговори. Не си представям и двамата в колата да са имали какво да си кажат по пътя.

Когато блесна първата светкавица, с баща ми седяхме на масата вкъщи и гледахме през прозореца. Тъкмо се бяхме нахранили, без да промълвим и дума и всъщност трябваше още да е светло, нали беше юли, а се бе смрачило като октомврийска вечер. Изведнъж проблесна и зърнахме насечените дървета, камарите трупи на речния бряг и водата в реката. Виждаше се всичко чак до другия бряг. Веднага след светкавицата тресна толкова силно, че колибата потрепери.

— Дявол да го вземе — изругах.

Баща ми се извърна и ме погледна скептично.

— Какво каза?

— Дявол да го вземе.

Той поклати глава и въздъхна.

— Трябва да мислиш за първото си причастие. Съветвам те да го направиш.

Тогава заваля, отначало слабо, но след няколко минути така биеше по покрива, че не чувахме и собствените си мисли, както си седяхме на масата. Баща ми наведе глава назад и вдигна лице право нагоре, сякаш можеше да види дъжда през облицовката на тавана, гредите и плочите на покрива и се надяваше някоя капка да го уцели по челото. Наистина затвори очи, а и май след този ден и на двама ни би се отразило добре малко студена вода да плисне в лицата ни. Той сякаш прочете мислите ми, защото стана от масата и попита:

— Искаш ли да се изкъпем?

— Нямам нищо против.

Изведнъж се разбързахме, скочихме и задърпахме дрехите си като пощръклели, ритахме ги наляво и надясно, а баща ми изтича гол до умивалника и натопи сапуна в кофата. И двамата изглеждахме еднакво странно: прилично загорели от главата до пъпа и бели като платно надолу. Той се натърка със сапуна по всички места, които достигаше и накрая тялото му се покри с пенести мехурчета, после ми го подхвърли и последвах примера му колкото се може по-бързо.

— Последният отпада! — викна той и се втурна към вратата.

Хукнах като ръгбист, за да пресека хода му и да го извадя от равновесие, а той ме хвана за рамото, за да ме възпре, но бях толкова насапунисан, че не успя да ме задържи. Разсмя се и викна:

— Ах ти, хлъзгав проклетнико! — ала на него му бе позволено да говори такива неща, понеже бе причестен преди много години.

Стигнахме до вратата едновременно и се забутахме през тясната рамка тяло до тяло. Всеки напираше да излезе пръв. Застанахме на прага под стряхата и загледахме как водата се лееше навсякъде около нас. Впечатляващо, направо плашещо! За миг просто стояхме неподвижни и зяпахме. После баща ми си пое въздух, дълбоко и демонстративно шумно, и викна:

— Сега или никога!

Втурна се към средата на двора и затанцува чисто гол с вдигнати ръце, а водата шуртеше по раменете му. Последвах го в проливния дъжд и застанах до него, заподскачах, затанцувах и запях Норвегия в червено, бяло и синьо . Тогава и той започна да пее. За нула време сапунът бе измит от телата ни заедно с цялата ни топлина. Останахме си лъскави като два тюлена, а сигурно и също толкова студени при допир.

— Замръзвам — извиках.

— Аз също — отвърна той, — само още малко!

— Окей.

Плеснах се по корема и забарабаних по бедрата си, за да затопля изтръпналата си кожа, ала изведнъж ми хрумна да застана на ръце — доста се бях оживил, та викнах на баща ми:

— Хайде и ти! — наведох се и се изправих на дланите си, а той се принуди да последва примера ми.

Тръгнахме така, на ръце, в мократа трева, а дъждът шибаше задните ни части тъй вледеняващо неприятно, че скоро не издържах и се изправих на крака, но едва ли някой някога е имал по-чисти задни части от нас, когато се втурнахме обратно вкъщи и се изсушихме с две големи хавлии. Разтривахме кожата си с грубите кърпи, за да си възвърнем чувствителността и топлината, а баща ми наклони глава на една страна, погледна ме и заключи: