Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Вижте! Фойерверки!

Джим беше пратил един млад полицай да ги купи, и сега ги изстрелваха от моста. Ленарт, Зара, Юлия, Ру, Анна-Лена, Рогер и брокерката излязоха на балкона. Стояха и гледаха слисано. И не бяха някакви жалки фишеци, ами истинска заря, в различни цветове, и такива, дето приличат на дъжд, пълният пакет! Защото по случайност Джим също обичаше фойерверки.

Обирджийката и Естел гледаха през прозореца, рамо до рамо.

– На Кнут щеше да му хареса – кимна Естел.

– Надявам се и на теб да ти харесва – каза обирджийката.

– Много ми харесва, мило момиче, много. Благодаря!

– Съжалявам за всичко, което ви причиних – изхлипа обирджийката.

Естел сви нещастно устни.

– Не можем ли да обясним всичко на полицията? Че е било грешка?

– Не, не ми се вярва.

– Тогава може би можеш да избягаш? Да се скриеш някъде?

Естел миришеше на вино. Зениците ѝ леко блуждаеха. Обирджийката се канеше да отговори, но осъзна, че колкото по-малко знаеше Естел, толкова по-добре. Така нямаше да се налага старата жена да лъже заради нея. Затова каза:

– Не, няма да стане.

Естел я хвана за ръката. Нямаше много какво друго да направи. Зарята беше красива, на Кнут наистина щеше да му хареса.

Когато свърши, всички се събраха във всекидневната. Обирджийката се опита да направи дискретен знак на брокерката, че иска да говори с нея насаме, но за жалост, изобщо не ѝ се получи, тъй като в момента брокерката беше твърде заета да се кара с Рогер за цената, която Юлия и Ру трябваше да платят, ако решат да купят апартамента.

– Добре тогава! ДОБРЕ! – изръмжа брокерката накрая. – Мога да сваля малко цената, но САМО защото след две седмици трябва да обява за продажба другия апартамент и не искам двата да се конкурират!

Рогер, Юлия и Ру наклониха глави толкова много, че се удариха едни в други.

– Какъв... друг апартамент? – попита Рогер.

Брокерката изсумтя, ядосана на себе си, че се е разприказвала.

– Съседният апартамент, от другата страна на асансьора. Още дори не съм качила обявата на сайта, защото, ако продаваш два апартамента едновременно, ще вземеш по-малко пари и за двата, всички добри брокери го знаят. Другият апартамент изглежда точно като този, само гардеробът е малко помалък, но по някаква причина има много по-добро мобилно покритие, а това е ужасно важно за хората в днешно време. Двойката, която живее там, ще се разделя. Вдигнаха си страшен скандал в офиса ми, сега целият апартамент е празен, вътре има само една сокоизстисквачка. Доколкото разбирам, никой от двамата не я иска, защото цветът бил ужасен ...

Брокерката продължи да бърбори, но вече никой не я слушаше. Рогер и Юлия се спогледаха, после погледнаха обирджийката и накрая брокерката.

– Чакай, значи ще продаваш и съседния апартамент? От другата страна на асансьора? И... сега там не живее никой? – поиска да се увери Юлия.

Брокерката спря да бърбори и започна да кима. Юлия се обърна към обирджийката. Двете, разбира се, си мислеха едно и също нещо – ето че всичко можеше да се нареди.

– Имаш ли ключ за апартамента? – попита Юлия с изпълнена с надежда усмивка, убедена, че това ще бъде перфектният край на историята.

Но брокерката я изгледа така, сякаш въпросът беше абсурден.

– Защо да имам ключ? Ще продавам апартамента след две седмици, да не мислиш, че разнасям ключовете на хората наляво-надясно просто така? За какъв точно брокер ме имаш?

Рогер въздъхна. Юлия въздъхна по-дълбоко. Обирджийката изобщо не въздъхна, просто вътрешно скочи с два крака в безнадеждността.

– Веднъж имах афера! – каза Естел весело от другия край на апартамента, тъй като беше открила нова бутилка вино в кухнята.

– Не сега, Естел – пробва Юлия, но старата жена настояваше.

Беше леко пияна, няма какво да се лъжем. Още в гардероба изпи твърде много вино за една дребна, стара жена.

– Веднъж имах афера ! – повтори тя, вперила поглед в обирджийката.

Обирджийката веднага се притесни от евентуалните подробности, които биха могли да последват след такова начало на историята. Естел размаха бутилката вино и продължи:

– Той обичаше книги, аз също. Но мъжът ми не, Кнут обичаше музика. И музиката става, но не е същото, нали? ТАКА ли е?

Обирджийката поклати учтиво глава.

– Така е. Аз също обичам книги.

– И ти личи, да! Изглеждаш, сякаш разбираш, че хората имат нужда и от приказки, не само от истории! Допадна ми още щом се появи, да знаеш. Малко си я втасала, с пистолета и така нататък, но на кого не се е случвало? Всички интересни хора са правили глупости в един или друг момент! Аз например имах афера зад гърба на Кнут. С мъж, който обичаше книги точно като мен. Сега всеки път, като чета нещо, си мисля и за двама им, защото онзи мъж ми даде ключ, а аз така и не казах на Кнут.