Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Е, ТОВА би трябвало да ви се удаде лесно, така че няма да има проблеми! – вметна Зара.

Всъщност – като никога – не искаше да обиди никого, просто така прозвуча.

Анна-Лена кимна замислено към обирджийката.

– Рогер е прав. Можем просто да се правим на ударени. Можем да кажем, че не си си свалила маската и не можем да опишем как изглеждаш.

Обирджийката се опита да възрази. Не я оставиха да го направи. Освен това на вратата се почука. Рогер отиде до антрето, погледна през шпионката и видя Джим, който стоеше отвън. Като че ли едва тогава Рогер осъзна какъв бе истинският проблем.

– По дяволите. На стълбите има полицай, как ще минеш покрай него, без да те види? Не помислихме за това! – възкликна той.

– Можем да го разсеем? – предложи Юлия.

– Мога да му пръсна лайм в очите! – ентусиазира се Ру.

– Или просто да говорим с него? – изрази надежда Естел.

– Или всички да ИЗТИЧАМЕ навън едновременно, за да го объркаме! – помисли Анна-Лена на глас.

– Голи! Хората винаги се объркват, когато някой е гол! – отбеляза Ленарт в качеството си на експерт.

Очакваше Зара, която стоеше до него, да отбележи, че той е пълен идиот, но вместо това тя каза:

– Може би можем да го подкупим. Полицая. Повечето мъже си имат цена.

Разбира се, тя можеше да каже „повечето хора “, забеляза Ленарт, не беше нужно да казва „мъже“, но все пак според него беше хубав жест от нейна страна, че пробва да се включи в групата.

Обирджийката дълго стоя пред тях с ключа в ръка. На косъм беше да им разкаже за Джим, но вместо това каза замислено:

– Не. Ако ви обясня как смятам да се измъкна, ще се наложи да излъжете по време на разпита. Но ако сега просто излезете навън, можете да кажете истината: когато сте затворили вратата, аз още съм била вътре, и не знаете къде съм отишла после.

Те като че искаха да възразят (всички освен Зара), но накрая се съгласиха (всички, включително и Зара). Естел уви останалата салата във фолио и я прибра в хладилника. После написа телефонния си номер на малко листче хартия, напъха го в джоба на обирджийката и прошепна:

– Прати ми съобщение, когато си в безопасност, за да не се тревожа.

Обирджийката обеща да го направи. След това всички заложници излязоха от апартамента. Рогер, който беше последен, затвори внимателно вратата, така че тя да се заключи. После всички тръгнаха надолу по стълбите, излязоха на улицата, насядаха в полицейските автомобили, които ги очакваха, и веднага бяха откарани в участъка, за да дадат показания.

За кратко Джим остана сам във входа, докато Джак не се качи по стълбите.

– Обирджията вътре ли остана? СИГУРЕН ли си, татко? – попита Джак.

– Сто процента – каза Джим.

– Добре! Парламентьорът всеки момент ще позвъни и ще се опита да го убеди да се предаде доброволно. Ако не стане, ще разбием вратата.

Джим кимна. Джак се огледа, приклекна до асансьора и вдигна лист хартия от пода.

– Какво е това?

– Прилича на рисунка – каза Джим.

Джак я прибра в джоба си и провери колко е часът. В същия момент се обади парламентьорът.

Онази специалната джаджа беше в една от кутиите пица. Намери я Ру, но Ру беше доста гладна и си каза просто, че е странно в пицата да има телефон, след което го остави настрана, решавайки да се наяде и чак след това да мисли по въпроса. Когато се наяде обаче, чисто и просто вече беше забравила за джаджата. После пък се случиха толкова много неща, фойерверки и какво ли не. И все пак човек може би трябва да познава Ру, за да проумее разсеяността ѝ. А може би е достатъчно да се знае, че тя, след като изяде собствената си пица, прерови всички останали кутии и дояде крайчетата, които другите бяха оставили. Тогава Рогер се обърна към нея и ѝ каза да не се притеснява, бил сигурен, че тя ще бъде добър родител, защото само добрите родители дояждат крайчетата на чуждите пици по този начин. Думите му означаваха толкова много за Ру, че тя се разплака.

Телефонът си остана на малката, трикрака масичка до дивана, нестабилна като паяк върху кубче лед. Когато всички заложници излязоха, обирджийката остави пистолета до телефона, но първо го избърса, за да няма отпечатъци по него, тъй като Рогер беше гледал документален филм за местопрестъпления. После хвърли маската в камината, защото Рогер каза, че иначе ченгетата могат да намерят косми и да я проследят по ДНК-то и какво ли не.

Накрая излезе през вратата. Джим стоеше сам отвън. Спогледаха се за миг, тя благодарно, той стресирано. Показа му ключа и Джим си отдъхна.