Фредрик Бакман - Тревожни хора

Юлан:Това не е стая за хобита!

Ру:Добре де, в гардероба. Стига си се хващала за думата.

Юлан:Знаеш много добре как се казва.

Джак:Значи си била в гардероба? Колко време мина? Имам предвид преди да излезеш от гардероба.

Юлан:Какво каза?

Джак:Имам предвид, така де, нямам това предвид.

Юлан:Аха. И какво точно имаш предвид тогава?

Джак:Нищо. Това с излизането не беше метафора за нещо друго, имах предвид, че чисто физически си се намирала във, ами, в гардероб.

Юлан:Бяхме в апартамента през цялото време.

Ру:Защо звучиш толкова кисело?

Юлан:Може би е от ХОРМОНИТЕ, а, Ру? ТОВА ли смяташе да кажеш?

Ру:Не. Не смятах. Или поне не го казах, така че не се брои.

Джак:Разбирам, че сте имали тежък ден, но просто се опитвам да разбера къде са се намирали всички в дадени етапи от заложническата драма. Например когато беше доставена пицата.

Ру:Защо това е важно?

Джак:Защото това е последният установен момент, когато извършителят със сигурност се е намирал в апартамента.

Ру:Когато ядохме пица, аз седях на шезлонга.

Джак:Какъв е този шезлонг?

Юлан:Една от модулните части на дивана. Прилича на канапе.

Ру:Не, не, колко пъти трябва да ти повторя, че не е като канапе? Знаеш ли откъде знам, че шезлонгът не е канапе? Защото тогава ЩЕШЕ ДА Е КАНАПЕ!

Юлан:Не мога повече, пак ли ще водим същия спор, както когато не знаех какво е комод? Ти знаеш ли какво е комод?

Джак:Аз? Не е ли гущер?

Юлан:Ето, виж. Нали ти казах?

Ру:НЕ Е ГУЩЕР!

Юлан:Явно така се наричат шкафовете под мивката в банята.

Джак:Нямах представа.

Юлан:Никой нормален човек няма.

Ру:Вие в пещера ли живеете? Сериозно? Комодите са един вид продължение на лавоарите. Поне това знаете какво е, надявам се?

Джак:Ла... какво?

Юлан:Как може да знаеш какво е лавоар и въпреки това да нарeчeш един walk-in closet гардероб?

Ру: Walk-in closet е наименование, измислено от някой блогър, който пише за сокове и не е имал твърдо лайно от три години, докато лавоарът е истинска мебел!

Юлан:Виждаш ли какво се налага да търпя? Миналата година беше обсебена от лавоари в продължение на три месеца, защото искаше да става дърводелец. Малко преди това щеше да става йога инструктор, а малко след това мениджър на хедж фондове.

Ру:Защо вечно трябва да преувеличаваш. Не исках да ставам мениджър на хедж фондове.

Юлан:А какво тогава?

Ру:Дейтрейдър.

Юлан:Каква е разликата?

Ру:Така и не разбрах съвсем. Някъде по това време започнах да се интересувам от сирене.

Джак:Бих искал да се върнем на въпроса ми.

Ру:Изглеждаш стресиран. Не е полезно да си дъвчеш езика така.

Джак:Няма да съм толкова стресиран, ако отговорите на въпроса.

Юлан:Седяхме на дивана и ядяхме пица. Това е отговорът на въпроса ти.

Джак:Благодаря! Можеш ли да изброиш всички, които са били в апартамента по това време?

Юлан:Ние двете. Естел. Зара. Ленарт. Анна-Лена и Рогер. Обирджията.

Джак:А брокерката?

Юлан:Също.

Джак:Тя къде се намираше?

Юлан:Питаш за точно местоположение?

Джак:Да.

Юлан:Да не съм ти джипиес?

Джак:Просто искам да потвърдиш, че всички останали са били около масата и са яли пица.

Юлан:Предполагам.

Джак:Предполагаш?

Юлан:Какъв ти е проблемът? Бременна съм и ме заплашиха с огнестрелно оръжие, имах си достатъчно грижи, не съм госпожица в детската градина, която брои раниците в автобуса.

Ру:Сладки ли са това?

Джак:Това е гумичка.

Юлан:Спри да ядеш всичко!

Ру:Просто питах!

Юлан:Знаеш ли, че винаги отваря хладилника, когато ходим на оглед? Според теб това приемливо поведение ли е?

Джак:Наистина не ме интересува.

Ру:Виж какво, те ИСКАТ хората да отварят хладилника. Това е част от хоумстайлинга, който предлагат брокерските фирми, всички го знаят. Веднъж намерих такос. И до ден днешен са в топ три на най-вкусните такос, които съм опитвала.

Юлан:Чакай, чакай, ти си ги изяла?

Ру:Те така искат.