Фредрик Бакман - Тревожни хора

– И С ДОПЪЛНИТЕЛНО СИРЕНЕ, АКО СИРЕНЕТО Е ХУБАВО! ПИТАЙ ГИ ДАЛИ ИМАТ ХУБАВО СИРЕНЕ!

– ЗАЩО НЕ МОЖЕШ ПРОСТО ДА СИ ИЗБЕРЕШ НЕЩО ОТ МЕНЮТО КАТО НОРМАЛЕН ЧОВЕК?

Не беше съвсем ясно дали Юлия не разбра какво каза Ру, или просто не я интересуваше. Във всеки случай от гардероба се чу:

– И МАСЛИНИ! НО НЕ ЗЕЛЕНИ!

– Това не е „Хавай“ – измърмори тихо Ру сама на себе си.

– РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е!

Рогер направи каквото можа, за да запише всичко. После вратата се отвори, Юлия надникна навън и неочаквано любезно съобщи:

– Анна-Лена казва, че иска каквото ще ядеш и ти, Рогер. Рогер кимна бавно, загледан в тефтера. После отиде в кухнята, така че никой да не види как сменя листа, защото предният се беше намокрил и вече не можеше да се пише на него. Когато се върна във всекидневната, заекът вдигна дискретно ръка.

– Аз искам... – чу се изпод главата.

– Капричоза! – прекъсна го Рогер, примигна, за да прогони сълзите, и хвърли на заека поглед, който недвусмислено съобщаваше, че сега не е моментът за вегетариански изисквания или други такива простотии, така че заекът просто кимна и смотолеви:

– Мога да махна шунката, няма проблеми.

После Рогер се огледа за нещо тежко, за което можеше да прикрепи бележката. Накрая погледът му попадна на предмет с точната плътност. Ето как стана така, че щом полицаите чуха някой отново да вика от балкона, и погледнаха нагоре, един лайм фрасна Джак право по главата.

На челото му се образува грамадна цицина, все пак лаймът полетя от доста високо. Това също си беше вид „активно слушане“, така да се каже.

Джак успява да се промуши само наполовина в пространството над гардероба. После се налага Джим да застане на стълбата и да го дръпне с всичка сила за краката, за да го измъкне, все едно синът му е плъх, който е влязъл в бутилка с безалкохолно, изпил е съдържанието и е станал толкова дебел, че не може да излезе. Когато Джак най-накрая се отклещва, двамата падат презглава на пода. Джим се приземява с трясък, Джак с тупване. Лежат един връз друг, омотани в дамска конфекция от миналия век, до тях се търкаля заешка глава, а кълба прах се спасяват поединично. Джак подема нова вербална демонстрация на познанията си по анатомия на селскостопанската фауна, след което се надига и обобщава:

– Горе има стара, тясна вентилационна шахта, но другият край е запечатан. Явно оттам може да мине цигарен дим, но не и човек. Никакъв шанс.

Джим го поглежда нещастно най-вече защото самият Джак гледа нещастно. Бащата остава в гардероба, след като синът изхвърча навън. Дава му време да обиколи всекидневната и да попсува. Когато все пак излиза, заварва Джак да стои замислен пред камината.

– Смяташ ли, че може да е избягал през комина? – пита Джим.

– Той да не е Дядо Коледа? – отговаря Джак с излишна злоба и веднага се разкайва.

В камината има пепел, още топла. Някой е палил огън съвсем скоро. Джак внимателно я разбутва с фенера си и намира остатъци от обирджийска маска. Вдига я към светлината. Поглежда към кръвта по пода и мебелите наоколо, мъчи се да сглоби пъзела от улики.

През това време Джим снове из апартамента наглед безцелно, озовава се в кухнята и отваря хладилника (което може би разкрива, че все пак е имал някаква цел). Вътре има зелева салата [4] В Швеция пицата често се сервира с гарнитура зелева салата. – Б. пр. в порцеланова купа, старателно увита в найлоново фолио. Кой прави така насред заложническа драма? А още по-важният въпрос, чувства Джим, е кой прави така със зелева салата ? Що за ненормалник с ампутирани вкусови рецептори би си помислил „това ще е вкусно и утре“? Джим затваря хладилника и се връща във всекидневната. Джак още стои пред камината с маската в ръка и унило отпуснати рамене.

– Не разбирам как се е измъкнал от апартамента, баща ми, обмислих всички възможни и невъзможни варианти, но все още не го проумявам...

Джак изведнъж придобива толкова тъжен вид, че баща му веднага се опитва да го ободри, задавайки въпроси.

– Ами кръвта? Как е възможно обирджията да загуби толкова много кръв и въпреки това да... – започва Джим, но неочаквано го прекъсва глас от антрето.

– О, кръвта не е на обирджията – възкликва дежурният полицай небрежно и започва да чопли нещо между зъбите си.

– За какво говориш? – пита Джак.

– Туштълтрълшкръф – казва полицаят, напъхал цялата ръка в устата си, сякаш кръвта изобщо не е толкова важна, колкото хранителния сувенир, евентуално залепнал за небцето му.