Фредрик Бакман - Тревожни хора

Пръстите му се подават обратно, стиснали парченце кашу. Устата се хили весело.

– Моля? – казва Джим с рязко намаляло търпение. Веселият полицай посочва засъхналата по пода кръв.

– Казах: това е театрална кръв. Вижте как е засъхнала, истинската кръв не изглежда така – казва той и вдига парченцето кашу пред себе си, сякаш не може да реши дали да го хвърли, или сложи в рамка като спомена за върховото лично постижение.

– Откъде знаеш? – пожелава да знае Джим.

– В свободното си време си падам малко фокусник. Или, ако трябва да съм честен: в свободното си време си падам малко полицай !

Очакванията му Джим и Джак да се засмеят на шегата, се оказват твърде оптимистични, затова той прочиства гърло малко неловко и добавя:

– Правя представления в старчески домове и така нататък. Понякога се преструвам, че съм се наранил, и използвам театрална кръв. Много съм добър всъщност. Ако ви се намира тесте карти, мога да...

Джак, който никога през живота си не е изглеждал, сякаш „му се намира“ тесте карти, посочва кръвта.

– И си сигурен, че това не е истинска кръв? Полицаят кимва абсолютно убедено.

Джак и Джим се споглеждат замислено. После светват фенерите си, въпреки че лампите вече са включени, и отново започват да обхождат апартамента сантиметър по сантиметър. Обикалят ли, обикалят. Взират се във всичко, но не виждат нищо. Всички чаши са старателно поставени върху подложки. На пода е отбелязано къде е намерен пистолетът на обирджията. Малко встрани има масичка с лампа.

– Татко? Когато влязохме, къде беше телефонът, който пратихме на извършителя? – пита Джак внезапно.

– На масичката – казва Джим.

– Това обяснява нещата – въздъхва Джак.

– Какво обяснява?

– През цялото време сме се заблуждавали.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: „Юлан“ и „Ру“

Джак:Тъй като сте свидетели на сериозно престъпление, наистина се налага да разговарям с двете ви поотделно, не едновременно.

Юлан:Защо?

Джак:Просто така.

Юлан:Извинявай, да не би тялото ти да е обладано от демон, който говори като майка ми? Какво ще рече „просто така“?

Джак:Разследваме престъпление, а вие сте свидетели. Има си правила.

Юлан:Да не би някоя от НАС да е заподозряна в престъпление?

Джак:Не.

Юлан:Ами ето. Значи ще го направим заедно. Знаеш ли защо?

Джак:Не.

Юлан:Просто така!

Джак:Божичко, ако някога е имало по-досадна сбирщина свидетели, наистина не знам как е станало.

Юлан:Моля?

Джак:Нищо.

Юлан:Не е нищо, видях те как си мърмориш.

Джак:Нищо важно. Ти печелиш, можете да останете заедно по време на разпита.

Ру:Юлан просто се страхува, че ще кажа някоя глупост, ако не е тук.

Юлан:Тихо, скъпа!

Ру:Виждаш ли?

Джак:За бога, вие двете можете ли изобщо да спрете да дрънкате? Казах окей! Ще ви разпитам едновременно! Но да знаете, че не се прави така!

Ру:Трябва ли да си толкова ядосан?

Джак:Не съм ядосан!

Ру:Окей.

Юлан:Ммм. Определено.

Джак:Трябват ми истинските ви имена.

Ру:Това са истинските ни имена.

Джак:Звучат като прякори.

Юлан:Какво значение има, съсредоточи се върху разпита, моля те. Ходи ми се до тоалетна.

Джак:Окей, окей, разбира се, „как се казваш“ си е доста сложен въпрос.

Юлан:Стига си мърморил и просто питай каквото имаш да питаш.

Джак:Разбира се. Аз съм само полицай, така че е съвсем разумно ти да решиш как ще процедираме.

Юлан:А?

Джак:Нищо. Трябва ми потвърждение, че и двете сте се намирали в апартамента по време на цялата драма със заложници. Така ли беше?

Ру:Заложници, та заложници. Звучи толкова сурово.

Юлан:Моля ти се, Ру, стегни се, какви бяхме, ако не заложници? По погрешка заплашени с пистолет?

Ру:Бяхме по-скоро злощастното последствие от няколко лоши решения.

Джак:Понеже някой се е спънал и случайно е напъхал главата си в маска?

Юлан:Ако обичате, може ли просто да се съсредоточите върху въпроса ми?

Юлан:Кой въпрос?

Джак:През цялото време ли се намирахте в апартамента?

Ру:Юлан прекара доста време в стаята за хобита.