Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Я чакай малко! След всичко това просто ще се предадеш? Можем поне да си поръчаме пица! По филмите полицията винаги носи пица на заложниците. Безплатно!

Естел сключи ръце пред корема си и я подкрепи:

– Нямам нищо против пица. Мислиш ли, че може да ни донесат и някаква хубава салата към нея?

Рогер изръмжа, без да вдига поглед.

– Безплатно? Сериозно ли говориш?

– Сериозно като камъни в бъбреците – обеща Ру. – Във филмите заложниците винаги получават пица! Трябва само да измислим как да се свържем с полицията, за да я поръчаме!

Рогер дълго, дълго, дълго се взираше в пода. После погледна към затворената врата на гардероба в другия край на апартамента, опитвайки да усети присъствието на жена си през нея. Кожата под очите му потръпваше през неравномерни интервали. Накрая, изглежда, реши да действа, тъй като личният му опит сочеше, че нищо добро не е произлязло от твърде много премисляне. Ето защо плесна решително с длани по коленете си и се изправи. Пое инициативата и това стопли цялото му тяло.

– Окей! Ще уредя пица!

Рогер се отправи с маршова крачка към балкона. Естел веднага се прокрадна в кухнята, за да извади чинии. Ру от своя страна отиде до гардероба, за да пита каква пица иска Юлия. Обирджията остана в антрето с пистолета в ръка и измърмори:

– Най-лошите заложници изобщо. Вие сте най-лошите заложници.

Джак и Джим преравят гардероба от горе до долу, но не откриват ни най-малка следа от обирджията. Раклата в дъното е празна с изключение на колекция от повече или по-малко изпити бутилки вино. Не им е ясно що за пияница крие бутилки вино в гардероба, но продължават да търсят. Изкарват навън всички дрехи – костюми и рокли, които изглеждат, сякаш са шити още по времето преди цветната телевизия. Не откриват нищо. Джим е толкова потен, че не забелязва студеното течение вътре. Джак обаче се спира и подушва въздуха стресирано като лабрадор на музикален фестивал.

– Тук мирише на цигари – констатира той, масажирайки цицината на челото си.

– Може някой от заложниците да е запалил цигара скришом, разбираемо е предвид обстоятелствата – спекулира Джим.

– Да, но тогава би трябвало да мирише ПОВЕЧЕ. Никъде другаде в апартамента не се усещаше такава миризма. Все едно някой е пушил тук вътре и после е... проветрил.

– Как е възможно да проветриш в гардероб?

Джак не отговаря, вместо това обхожда методично гардероба в търсене на течението, което първоначално смяташе, че си е въобразил. Внезапно грабва една метална стълба, която лежи преобърната на пода, разчиства купчина дрехи, качва се на стълбата и започва да блъска с длан по тавана, докато накрая нещо поддава.

– Тук има някаква стара вентилационна система!

Още преди Джим да е успял да отговори, Джак пъха глава в отвора. Джим се възползва от случая, разклаща бутилките в раклата и отпива от една, която не е съвсем празна. Защото и виното е издръжливо също като пицата.

Джак виква от върха на стълбата:

– Тук горе има тесен проход, мисля, че течението идва от таванското помещение.

– Проход? Човек може ли да се промуши оттам и да излезе някъде другаде? – пита Джим.

– Дявол знае, много е тясно, но дребен човек може би би могъл... чакай...

– Виждаш ли нещо?

– Опитвам се да осветя другия край, за да видя къде отива, но има нещо по средата. Изглежда... пухкаво.

– Пухкаво? – чуди се Джим притеснено и си мисли за всички животни, които Джак наистина не би искал да открие мъртви във вентилационната шахта.

В повечето случаи той не обича дори живи животни. Джак изругава, издърпва нещото и го хвърля към Джим.

Това е заешка глава.

Рогер надникна над балконския парапет надолу към полицаите, пое си дъх и извика:

– Искаме ядене!

– Имате гадене? Някой ранен ли е? – викна един от полицаите в отговор.

Казваше се Джим, не чуваше супер добре и не беше присъствал на особено много заложнически драми. Всъщност на никакви, но да не издребняваме.

– Не! Гладни сме! – викна Рогер.

– Хладни?

До него стоеше друг полицай, по-млад. Той се опита да накара по-възрастния да млъкне, за да може да чуе какво казва Рогер, но колегата му, разбира се, не го послуша.

– НЕ! ПИЦА! – изкрещя Рогер, но тъй като имаше големи памучни тампони в двете ноздри, за жалост, „пица“ прозвуча повече като „писа“.

– МЕЛИСА? НЯКОЙ НА ИМЕ МЕЛИСА Е РАНЕН? – изрева възрастният полицай.

– НЕ СЛУШАТЕ!

– ПОДСЛУШВАТ ВИ?