Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Мисля, че отиде в гардероба.

– Сама?

– Да?

– И не я последва, за да видиш как е? Предменструалният старчок, за когото е омъжена, току-що я навика, въпреки че тя прави ВСИЧКО за него, а ти дори не си я последвала?

Може би ѝ предстои развод, а ти си я оставила сама? Как може да си толкова БЕЗЧУВСТВЕНА?

Ру сви език между зъбите си.

– Само за да няма... недоразумения. За Анна-Лена ли говорим, или за... теб? Направила ли съм нещо друго, заради което ми се сърдиш, но вместо това се преструваш, че се сърдиш заради това, а от мен се очаква да разбера...

– Понякога наистина нищо не разбираш! – измърмори Юлия и тръгна към гардероба.

– Просто казвам, че понякога не се сърдиш за това, за което казваш, че се сърдиш! И искам да знам дали съм безчувствена, защото съм безчувствена, или... – викна Ру след нея, но Юлия отговори с език на тялото, който обикновено използваше, за да комуникира с ядосани мъже с немски коли.

Ру отиде до масата, взе един лайм от купата и започна да го яде нервно заедно с кората. Но Зара стоеше до прозореца, а Ру малко се боеше от нея, както правят всички разумни хора, затова отиде в антрето.

Там обирджията и Рогер седяха в двата края на пейката. Откакто беше женена, Ру все слушаше, че трябвало да „проумее личните граници на хората!“, но още не ги беше проумяла съвсем, така че се вмуши между двамата. „Вмуши“ може би не е истинска дума, но таткото на Ру казва така. Той също страда от неразбиране на граници до такава степен, че според Юлия, ако той и Ру отворят някой атлас, ще видят единствено море. Таткото на Ру я е научил на всичко, което знае, за добро и зло.

Обирджията я погледна смутено от единия край, а Рогер я погледна раздразнено от другия. И двамата бяха измушени толкова встрани, че седяха с по половин дупе извън пейката.

– Лайм? – предложи Ру весело.

Те поклатиха глави. Ру погледна извинително към Рогер и добави:

– Sorry , че съпругата ми те нарече предменструален старчок.

– Как ме е нарекла?

– Може би не си я чул? В такъв случай забрави.

– Какво значи това? Какво, по дяволите, ще рече предменструален старчок?

– Не го приемай лично, повечето хора не схващат обидите на Юлан, тя ги казва по такъв начин, че човек да разбере единствено че се има предвид нещо лошо. Това си е талант. И съм сигурна, че с Анна-Лена няма да се разведете.

Рогер така се ококори, че очите му станаха по-големи от ушите.

– Кой е казал нещо за развод ?

Ру изкашля малко кора от лайм. Някъде дълбоко в онази част от мозъка ѝ, която отговаря за логиката и рационалното мислене, хиляди миниатюрни неврони подскачаха надолунагоре и крещяха СПРИ ДА ГОВОРИШ. Въпреки това Ру се чу да казва:

– Никой! Никой не е казвал нищо за развод! Таковата, сигурна съм, че всичко ще се нареди. Но ако не се нареди, всъщност е много романтично, когато възрастните двойки се разделят. Това винаги ме радва, защото е толкова хубаво, когато пенсионери продължават да вярват, че ще намерят нов човек, в когото да се влюбят.

Рогер скръсти ръце и едва отвори уста, когато каза:

– Благодаря за това, страшно ме ободри. Като книга за самопомощ си, ама на обратно.

Нервните импулси в мозъка на Ру най-накрая настигнаха езика ѝ и тя кимна, преглътна тежко и се извини:

– Sorry . Говоря твърде много. Юлан все ми го повтаря. Казва, че съм толкова позитивна, че мога да депресирам хората. Винаги съм виждала чашата като наполовина пълна, което било достатъчно, за да се удави човек, и...

– Не знам откъде ѝ е хрумнало – изсумтя Рогер. Ру отвърна унило:

– Или поне преди казваше, че съм твърде позитивна. Откакто забременя, станахме супер сериозни, защото всички родители са супер сериозни и ние опитваме да се впишем. Понякога си мисля, че не съм готова за цялата тази отговорност. Та аз имам чувството, че телефонът ми поставя твърде големи изисквания, когато иска да обнови софтуера, и просто му крещя ЗАДУШАВАШ МЕ. Но човек не може да крещи на децата. А те имат нужда от обновления през цялото време, иначе могат да се убият, докато пресичат улицата или ядат ядки! Само днес си изпуснах телефона три пъти, не знам дали съм готова за човек.

Обирджията попита със съчувствие:

– Тя колко е бременна? Юлия? Ру веднага грейна.

– Много! Всеки момент се очаква да роди!

Веждите на Рогер потръпнаха конвулсивно. После, с почти толкова съчувствие, колкото обирджията, той каза:

– Аха. Ако не искаш да купуваш апартамента, тогава мога да те посъветвам да не рискуваш бебето да се роди тук. Иначе мястото ще придобие сантиментална стойност за нея. И цената на квадратен метър ще скочи драстично.