Фредрик Бакман - Тревожни хора

Рогер се спря. Юмруците му трепереха, но той си пое дълбоко дъх и съумя да се вразуми малко. Цената на квадратен метър си беше цена на квадратен метър. Първо клюмнаха раменете му, а после и целият Рогер, както външно, така и вътрешно. Той сведе поглед към пода и прошепна:

– Откога продължава това? Между теб и този... шибан заек?

– Една година – каза Анна-Лена.

– Една ГОДИНА!?

– Ама Рогер, моля те, направих го заради теб.

Бузите на Рогер потръпнаха от отчаяние и объркване, устните му се размърдаха, но всички чувства си останаха вътре. Мъжът със заешката глава, изглежда, съзря шанса си да обясни как всъщност стоят нещата, и го направи с тон, постижим само за мъже на средна възраст със стокхолмски акцент, плътен като олово:

– Слушай, Роган, мога ли да те наричам Роган? Не трябва да се чувстваш зле заради това! Разбери, че е нормално жените да се обръщат към мен, защото съм готов да правя неща, на които вероятно не биха могли да склонят мъжете си.

Цялата глава на Рогер беше свъсена.

– Какви неща? Що за отношения имате всъщност?

– Бизнес отношения, аз съм професионалист! – поясни заекът.

– Професионалист? Да не си му ПЛАТИЛА, за да спиш с него, Анна-Лена? – изкрещя Рогер.

Анна-Лена ококори очи два пъти по-широко от обикновено и просъска:

– Ти да не си си загубил ума?

Заекът се приближи към Рогер, за да изглади недоразумението.

– Не, не, не такъв професионалист. Не спя с хора. Или поне не професионално. Аз съм саботьор на огледи, професионален саботьор на огледи, ето визитката ми.

Заекът извади визитка от единия си чорап. На нея пишеше „Ленарт без граници“. Или по-точно, „Ленарт без граници“ АД, за да се подчертае сериозността на бизнес начинанието.

Анна-Лена прехапа устни и повтори:

– Да. Ленарт ми помага. Помага на нас!

– Какво, по дяволите? – възкликна Рогер. Заекът кимна гордо.

– Да, точно така, Рогер. Понякога съм алкохолизиран съсед, друг път просто наемам апартамент в близост до обявения за продан и пускам еротични филми, като усилвам звука докрай. Но това е най-скъпата ми услуга – каза той и направи жест към себе си, към дългите чорапи, голото си тяло и заешката глава, която не можеше да свали. После представи героя си:

– Това е акащият заек, както виждаш. Премиум пакет. Ако човек си го поръча, отивам на огледа преди всички и се скривам в тоалетната. Когато другите купувачи отворят вратата, виждат възрастен гол мъж с глава на заек, който сере. Това е нещо, което не могат да преживеят. Грозните подови настилки или захабените тапети могат да се подменят и забравят, когато се нанесеш, нали? Но акащият заек? – заекът почука демонстративно по слепоочията на заешката глава. – Тази гледка се запечатва в съзнанието! Никой не иска да живее в апартамента с акащия заек!

Всички присъстващи, оглеждайки заека, разбраха много добре за какво говори.

Анна-Лена протегна ръка към Рогер. Той се дръпна, сякаш докосването го бе изгорило.

– Моля те, Рогер – подсмръкна тя. – Помниш ли един оглед миналата година, в червената къща от началото на миналия век, онази с наскоро сменения водопровод? Тогава се появи един съсед и започна да мята спагети със сос болонезе по всички купувачи.

Рогер изсумтя толкова оскърбено, че устните му почервеняха и лъснаха от слюнка.

– Разбира се, че помня! Купихме апартамента за триста двайсет и пет хиляди под пазарната цена!

Заекът кимна доволно.

– Не искам да се хваля, но алкохолизираният, хвърлящ спагети съсед е един от най-популярните ми герои.

Рогер зяпна Анна-Лена.

– Да не искаш да кажеш... но... ами всички преговори с брокерите? Цялата ми тактика ?

Анна-Лена не можеше да го погледне в очите.

– Така се натъжавам, когато изгубиш наддаване. Искам да... печелиш.

Не каза цялата истина: че вече е човек, който иска дом, че иска всичко да приключи и следващия път да отидат на кино и да гледат някаква измислица вместо поредния документален филм по телевизията. Че не иска да бъде акула. Страхуваше се, че това предателство ще дойде в повече на Рогер.

– Колко пъти? – прошепна той пречупено.

– Три – излъга Анна-Лена.

– Шест всъщност. Знам адресите наизуст, първият беше... – поправя я заекът.

– Тихо, Ленарт! – изхлипа Анна-Лена.

Ленарт кимна послушно и отново почна да дърпа заешката глава. Посвети доста време и усилия на това, преди да възкликне щастливо:

– Мисля, че се разхлаби!

През това време Рогер се взираше в пода, свил палци в обувките си, защото беше от хората, чиито чувства са в краката. Започна да описва широк полукръг към балконската врата, при което, без да иска, ритна перваза на пода и тихичко, тихичко, тихичко наруга както проклетия перваз, така и проклетия заек.