Фредрик Бакман - Тревожни хора

Рогер внезапно се спря, дочувайки дискусията между Ру, Юлия и Зара относно заключената врата на тоалетната. Полазиха го тръпки, щом осъзна, че вътре може да се крие най-страшното възможно нещо: купувач. Затова реши веднага да поеме контрол над ситуацията, приближи се до заключената врата и тъкмо когато вдигна ръка, за да почука, Анна-Лена извика:

– НЕ!

Рогер се обърна учудено и погледна съпругата си. Тя трепереше цялата, изчервена чак до пръстите на ръцете.

– Моля те... не отваряй вратата – прошепна Анна-Лена. Рогер никога не я бе виждал толкова изплашена, но представа си нямаше какво я бе докарало до това състояние. Зара стоеше отстрани и ги наблюдаваше – ту единия, ту другия. После, съвсем предвидимо, отиде до тоалетната и почука на вратата. След малко някой отговори на почукването.

И тогава по бузите на Анна-Лена се стекоха сълзи.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Рогер

Джак:Добре ли си?

Рогер:Що за въпрос?

Джак:Струва ми се, че ти тече кръв от носа.

Рогер:Дадада, случва се понякога, оня шарлатанин лекарят казва, че било от „стрес“. Да не ти пука, задай си въпросите.

Джак:Окей, така. Отишъл си на огледа със съпругата си Анна-Лена?

Рогер:Откъде знаеш?

Джак:Пише го в материалите ми.

Рогер:Защо имаш материали за съпругата ми?

Джак:Разпитваме всички свидетели.

Рогер:Не искам да съставяш материали за съпругата ми.

Джак:Спокойно.

Рогер:Страшно съм спокоен.

Джак:Опитът ми сочи, че точно така отговарят неспокойните хора.

Рогер:Няма да отговарям на въпроси относно жена ми!

Джак:Не, не, окей. А можеш ли да отговориш на въпросите ми за извършителя?

Рогер:Няма как да знам, преди да си ги задал, нали?

Джак:Като начало: къде според теб се крие той?

Рогер:Кой?

Джак:Как мислиш?

Рогер:Обирджията?

Джак:Не, Уоли.

Рогер:Кой е това?

Джак:Не знаеш ли кой... уф, това е заглавието на една стара детска книга: „Къде е Уоли?“. Коментарът ми беше саркастичен, забрави за това.

Рогер:Нямам причина да чета детски книги.

Джак:Моля за извинение. Можеш ли да ми кажеш къде според теб се крие извършителят ?

Рогер:Аз откъде да знам?

Джак:Извинявай, че питам, но имаме основания да смятаме, че извършителят още се намира в апартамента. Мисля, че може би можеш да ни помогнеш, тъй като според съпругата ти преди всеки оглед правиш щателно проучване и проверяваш всички чертежи.

Рогер:На брокерите не може да се разчита. Някои от тях не биха могли да измерят линийка с друга линийка.

Джак:Точно това имам предвид. Забеляза ли нещо поособено във връзка с този апартамент?

Рогер:Да. Брокерката беше некадърна.

Джак:Защо?

Рогер:На чертежа липсваше един метър, между стените.

Джак:Сериозно? Между кои стени? Можеш ли да ми покажеш?

Рогер:Ето тук. Чува се, ако почукаш. Има празнина.

Джак:Защо им е да оставят празнина?

Рогер:Вероятно защото едно време, когато жителите на града бяха по-богати, а имотите по-евтини, този и съседният апартамент са образували едно голямо жилище. Сега целият пазар е манипулиран, за да прецака обикновените хора. Брокерите са виновни. И банките. И стокхолмчаните. Надуват цените до безкрай. Защо въртиш очи, по дяволите?

Джак:Извинявай. Не искам да се бъркам. Но последните няколко години със съпругата ти не спекулирате ли с имотния пазар, като купувате и продавате апартаменти? Това също вдига цените.

Рогер:Значи вече е нередно човек да печели пари, така ли?

Джак:Не съм го казал.

Рогер:Не е престъпление, че съм добър търговец, това да ти е ясно!

Джак:Не, не е, така е.

Рогер:Или поне си мислех, че съм добър търговец.

Джак:Тук изгубих нишката.

Рогер:Бях инженер. Преди да се пенсионирам. Това пише ли го в материалите ти?

Джак:А? Не.

Рогер:Значи не е било важно, така ли излиза? Цял живот работих на едно място, но това не е достатъчно важно за материалите ти? Знаеш ли какво правеха през последните години?

Джак:Не.

Рогер:Преструваха се. Също като нея.