Фредрик Бакман - Тревожни хора

– предостави обратна връзка Зара.

– Сигурно и ти не би се справила блестящо с обирането на хора – каза Ру.

– Аз не обирам хора, обирам банки – възрази обирджията.

– И колко те бива в това, по скала от едно до десет? – поинтересува се Зара.

Обирджията я погледна неловко.

– Може би две.

– Имаш ли изобщо план как да се измъкнеш оттук? – попита Зара.

– Стига с тази настоятелност! Критикуването не помага на никого! – разкритикува я Ру.

Зара се вгледа изпитателно в нея.

– Това ли е личността ти? Доволна ли си от себе си?

– Точно ТИ ли го казваш, дето... – започна Ру, но обирджията се опита да ги успокои.

– Може ли просто... моля? Нямам план. Опитвам се да мисля. Не трябваше да се получава така.

– Кое? – попита Ру.

– Животът – изхлипа обирджията.

Зара извади телефона от джоба си и заяви:

– Сега ще се обадим в полицията, за да въдворим малко ред.

– Не! Не го прави! – примоли се обирджията. Зара завъртя очи.

– От какво се боиш? Да не мислиш, че не знаят, че си тук? Трябва поне да им се обадиш и да поискаш откуп.

– Не може да се обадим, тук няма покритие – поясни Ру.

– Да не сме в гетото? – попита Зара и разтърси телефона си, все едно това би помогнало.

Ру пъхна ръце в джобовете на роклята си и каза по-скоро на себе си:

– Всъщност това може би е добре, четох, че децата, които растат далеч от екрани, стават по-интелигентни. Технологиите забавят развитието на мозъка.

Зара кимна саркастично.

– Нима? Разкажи ми повече за всички Нобелови лауреати, израснали в села на амиши.

– Чела съм, че според някои изследвания мобилното излъчване причинява рак – настоя Ру.

– Аха, ами ако има спешен случай? Представи си, че се преместите тук, а на детето ви му влезе ядка в кривото гърло и се задуши, защото не сте могли да се обадите на Бърза помощ – каза Зара.

– За какво говориш? Откъде изобщо ще намери ядки?

– Може някой да ги пуска нощем през отвора за пощата.

– Ти да не си откачила?

– Не съм АЗ тази, която иска детето ми да се задуши... Прекъсна ги Юлия, която изведнъж се появи до тях.

– За какво се джафкате?

– Тя започна! Просто се държах дружелюбно, НЕ Е като онзи път, когато не исках да ям рибни пръчици – викна Ру отбранително и посочи Зара.

Юлия изпъшка и погледна Зара извинително.

– Ру ти е разказала за зоологическата градина? Делфините дори не са риби.

– Това какво общо има? И ти нямаше ли да ходиш до тоалетна? – отвърна на удара Ру.

– Беше заето – каза Юлия и сви рамене.

Обирджията се почеса по маската, преброи хората в стаята и заекна:

– Ча... чакайте малко... как така заето?

– Заето! – повтори Юлия, сякаш така помагаше.

Обирджията отиде и дръпна вратата на тоалетната. Беше заключено.

Ето как това се превърна в история за заек.

Естел:Искам категорично да подчертая, че съм сигурна, че Стокхолм е изключително приятно място. Ако човек харесва стокхолмчани. И ще ти кажа, че според мен Кнут също няма никакви предразсъдъци, защото веднъж на младини разчиствах кабинета му и намерих цяло списание за Стокхолм.

Джим:Колко хубаво.

Естел:На мен не ми се стори така. Всъщност с Кнут сериозно се скарахме по този въпрос.

Джим:Разбирам. Но нали говорехме за Ру и Юлия, преди да се появи обирджията?

Естел:Те имат птици. И се караха през цялото време. Само че по сладък начин. Разбира се, другата двойка, Рогер и Анна-Лена, също се караха, но не толкова сладко.

Джим:За какво са се карали Рогер и Анна-Лена?

Естел:За заека.

Джим:Какъв заек?

Естел:Ох, дълга история, ако трябва да съм честна. Виждаш ли, караха се и за цената на квадратен метър. Рогер се притесняваше, че хората вдигали цените изкуствено. Каза, че проклетите брокери и проклетите банкери и проклетите стокхолмчани манипулират жилищния пазар.

Джим:Чакай, твърдял е, че хомосексуалните манипулират жилищния пазар?

Естел:Хомосексуалните? Че защо им е да го правят? По-голяма глупост не бях чувала! Кой твърди такова нещо?

Джим:Каза, че стокхолмчаните го правели.

Естел:Да, но имах предвид стокхолмчаните. Не „стокхолмчаните“.

Джим:Има ли разлика?

Естел:Ами да, едните са стокхолмчани, а другите са „стокхолмчани“.

Джим:Ще прощаваш, но се обърках. Нека си запиша всичко в хронологичен ред.

Естел:Разбира се, отдели колкото време е необходимо, не бързам за никъде.