Фредрик Бакман - Тревожни хора

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Естел

Джим:Много съжалявам за всичко това. Ще опитаме да те откараме у дома възможно най-бързо.

Естел:О, няма нищо, беше доста ободрително, ако трябва да съм честна. Когато си почти на деветдесет, ежедневието ти не е особено вълнуващо!

Джим:Да, разбира се. Най-напред колегата ми иска да те помоля да погледнеш тази рисунка. Намерихме я във входа и смятаме, че изобразява маймуна, жаба и лос. Позната ли ти е?

Естел:Не, не, за жалост. Това наистина ли е лос?

Джим:Не зная, не. Не е толкова важно, честно казано. Но можеш ли да ми разкажеш накратко защо беше на огледа?

Естел:Отидох с мъжа си. Кнут. Така де, той не беше там, паркираше колата. Интересувахме се от апартамента заради дъщеря си.

Джим:Забеляза ли нещо необичайно в другите посетители, преди да дойде обирджията?

Естел:О, не, преди това успях да разговарям само с приятните жени, които... нали... са от Стокхолм.

Джим:Кого имаш предвид?

Естел:Е, сещаш се. Тези „от Стокхолм“.

Джим:Намигаш ми, все едно се очаква да знам какво означава това.

Естел:Ру и Юлан. Ще имат дете. Само че и двете са, нали знаеш, „Стокхолм“.

Джим:Имаш предвид, че са хомосексуални?

Естел:В това няма нищо лошо.

Джим:Не казах това?

Естел:В днешно време си е съвсем в реда на нещата.

Джим:Естествено. Не съм твърдял друго.

Естел:Според мен е прекрасно, че любовта е свободна.

Джим:Искам да е съвсем ясно, че споделям това виждане.

Естел:По мое време това беше скандално, да знаеш. Да се ожените и да имате дете като две, ами, сещаш се.

Джим:Стокхолмчанки?

Естел:Да. Но аз лично винаги съм харесвала Стокхолм, да. Хората трябва да могат да си живеят живота както искат. Не че аз самата съм била в Стокхолм, разбира се, че не. Не съм, никога, така де, щастливо омъжена съм. За Кнут. И обичайното си ми е достатъчно, да.

Джим:Вече нямам представа за какво говорим.

Когато се чуха първите полицейски сирени на улицата, обирджията се втурна към балкона и надникна над парапета. Ето как първите размазани снимки с мобилен телефон на „маскирания извършител“ се озоваха в интернет.

После пристигнаха още полицаи.

– Мамка му, мамкамумамкаму – повтори обирджията на себе си и изтича обратно в апартамента, където всички освен Юлия продължаваха да лежат на пода.

– Не мога да лежа повече, трябва да отида до тоалетна! Освен ако не искаш да си свърша работата на пода? – каза тя отбранително, въпреки че не бе имало възражения от страна на обирджията.

– Не че би имало голяма разлика – каза Зара и надигна погнусено лицето си от паркета.

Ру, която като че ли имаше богат опит с това да ѝ викат, без дори да е казала нещо, потупа окуражително обирджията по крака.

– Не го приемай лично, когато Юлан ти вика. Просто е чувствителна, защото бебето си прави дискотека в червата ѝ.

– Личната сфера, Ру!!! – изрева Юлия.

Юлия и Ру си имат лична сфера, макар че само Юлия знае къде точно са границите ѝ.

– Сега разговарям с обирджия. Ти ми каза да не говоря единствено с другите купувачи – защити се Ру.

– Но аз всъщност не съм обир... – пробва обирджията, но Юлия бе по-гласовита.

– Няма значение, Ру, стига си се сприятелявала! Знам как ще свърши всичко, ще ти разкажат цялата си житейска история, а после на теб ще ти стане гузно, когато трябва да ги надцакаме на търга!

– Случи се ВЕДНЪЖ – викна ѝ Ру.

– Т-Р-И пъти – викна Юлия и дръпна вратата на тоалетната.

Ру се изправи с извинителен жест към обирджията:

– Юлан казва, че съм човек, който отказва да яде рибни пръчици, след като е гледал шоуто с делфини в зоологическата градина.

Обирджията кимна с разбиране.

– Дъщерите ми са същите. Ру се усмихна.

– Имаш дъщери? На колко са?

Числата излязоха на пресекулки от гърлото на обирджията.

– На шест и осем.

Зара се прокашля и попита:

– Ще наследят ли семейния бизнес, или?

Обирджията примигна наранено и погледна пистолета в ръката си.

– Никога не съм... за пръв път ми е. Не съм... престъпник.

– Надявам се, защото хич не ти се удава – информира го Зара.

– Защо трябва да си толкова критична? – сопна ѝ се Ру.

– Не съм критична, просто предоставям обратна връзка