Фредрик Бакман - Тревожни хора

Анна-Лена придоби малко унил вид, щом той смени ръцете, тъй като нищо добро не можеше да се очаква, когато Рогер посочи някого и с двете ръце в рамките на две минути.

– Може би не трябва да провокираме въоръжен човек, Рогер? – прошепновикна тя.

– По дяволите, скъпа, нямаме ли право на конкретна информация? – отвърна Рогер засегнато, обърна се към обирджията и повтори: – Това обир ли е, или НЕ?

Анна-Лена се пресегна над рамото му, изпъна палеца и показалеца си, размаха ги разяснително и в същото време устните ѝ оформиха „Бам-бам?“ и после „Обир?“.

Обирджията си пое дълбоко дъх, стискайки очи, както прави човек, когато децата се карат на задната седалка, той се изнерви, изгуби самообладание и викне по-силно, отколкото възнамерява, децата се изплашат и млъкнат, а той се намрази. Човек не иска да бъде такъв родител. Интонацията, която използва веднага след това, когато се извинява и казва на децата, че ги обича, но трябва да може да се съсредоточи, за да гледа пътя – със същата интонация се обърна обирджията към останалите в апартамента:

– Можете ли... бих ли могъл да ви помоля да легнете на пода и да замълчите за малко? За да мога... да помисля?

Никой не легна. Рогер отказа да го направи със следната мотивация: „Не и преди да сме получили достатъчно информация!“. Зара не пожела, като каза: „Не виждаш ли как изглежда подът? Ето заради това хората от средната класа могат да си позволят да имат домашни животни – за тях няма разлика!“. Юлия помоли да пропусне, понеже: „Слушай, дори ако седна на фотьойл , после ми трябват двайсет минути да се изправя, така че няма да лягам никъде“.

Чак сега обирджията забеляза, че Юлия е бременна. Ру веднага скочи пред нея, размаха ръце във въздуха и се ухили отбранително: „Не обръщай внимание на жена ми, тя просто лесно се пали, не стреляй! Ще направим каквото казваш!“.

– Не се паля лесно, по дяв... – възрази Юлия.

– Това е п-и-с-т-о-л-е-т! – изръмжа Ру, която не бе имала толкова изплашен вид от последния път, когато искаше да снима обувките си, но без да иска, пусна камерата за селфита.

– Дори не изглежда истински – отбеляза Юлия, сякаш да те застрелят, беше опасно само ако си алергичен към никел.

– Ами перфектно, нека рискуваме, нямаме какво да губим, освен живота на детето си – взе я на подбив Ру.

В този момент обирджията все пак почувства, че е време да сложи край на това, и посочи Юлия.

– Аз... не видях, че си бременна. Можеш да излезеш. Не искам да нараня никого, особено пък дете, просто трябва да помисля малко.

Щом чу това, Рогер бе осенен от идея толкова брилянтна, че само той би могъл да бъде осенен от нея.

– Да! Давайте! Вървете! – възкликна той, след което направи крачка към обирджията и продължи сериозно: – Така де, можеш да пуснеш всички. В действителност ти трябва само един заложник, нали? Така ще мине най-гладко.

Рогер посочи повелително гърдите си с палец, за да подчертае кой да бъде заложникът, и добави:

– Плюс брокерката. Можем да останем двамата с брокерката.

Юлия го зяпна подозрително и отсече:

– Ще ти се, а? За да отправиш оферта, докато ни няма!

– Не се бъркай в това! – настоя Рогер.

– Просто забрави , няма да те оставим сам с брокерката – увери го Юлия.

Рогер тръсна оскърбено отпуснатата кожа в долната част на лицето си.

– Този апартамент така или иначе не е за вас! Тук е нужен СРЪЧЕН човек!

Състезателният инстинкт на Юлия беше твърде силен, за да търпи такова нещо, и тя викна в отговор:

– СЪПРУГАТА МИ Е АДСКИ СРЪЧНА!

– А? – зачуди се Ру, която не знаеше, че Юлия има и друга съпруга.

Анна-Лена помисли на глас:

– Не викай. Мисли за детето. Рогер кимна войнствено:

– Точно така! Мисли за детето!

Анна-Лена изглеждаше щастлива, че той я е чул, но погледът на Юлия почерня.

– Никъде няма да отида, преди да съм купила този апартамент, проклет дъртак.

Ру я дръпна отчаяно за ръката и просъска:

– Защо винаги трябва да се караш с всички?

Защото Ру, разбира се, беше виждала този поглед и друг път. На най-първата им среща преди няколко години, Юлия пушеше пред бара, а Ру беше вътре и поръчваше. Две минути по-късно до нея се приближи един охранител, посочи през прозореца и попита:

– С нея ли си?

Ру кимна, при което на мига я изхвърлиха от бара. Оказа се, че пред заведението има навес за пушачи и пушенето е разрешено единствено там, а Юлия бе застанала два метра встрани. Когато охранителят ѝ казал да отиде под навеса, Юлия започнала да подскача върху ограничителната линия и да му се подиграва: