Фредрик Бакман - Тревожни хора

Рогер:Всичко. Целият свят е преструвка. Дори на работа се преструваха.

Джак:Имам предвид по отношение на огледа.

Рогер:Аха, аха, ясно, разболях се на работа, но разбира се, за теб това няма значение, а? Хората в това скапано консуматорско общество са заменими, така ли?

Джак:Не, не, нямах това предвид.

Рогер:Някакъв плиткоумен лекар ми каза, че съм бил „изчерпан“. Не бях изчерпан, мамка му, просто бях малко изморен. Но изведнъж решиха да ме глезят, шефът искаше да „разговаря“ с мен за „работната ми среда“. Аз исках да работя, разбираш ли? Аз съм мъж! Но през последната година ми възлагаха някакви измислени задачи и несъществуващи проекти. Нямаха нужда от мен, просто ме съжаляваха.

Мислеха си, че не разбирам, но аз много добре разбирах, нали съм мъж, по дяволите. Разбираш ли?

Джак:Абсолютно.

Рогер:Когато вече не е необходим, мъжът иска да го погледнат в очите и да му кажат истината. Но те се преструваха. А сега Анна-Лена прави същото. Очевидно никога не съм бил добър търговец, всичко се е дължало на проклетия заек.

Джак:Разбирам.

Рогер:Гарантирам ти, че не разбираш, сополанко.

Джак:Имам предвид, че разбирам, че се чувстваш наранен.

Рогер:Знаеш ли какво стана с компанията, след като се пенсионирах?

Джак:Не.

Рогер:Нищо. Нищо не стана. Всичко си продължи постарому.

Джак:Съжалявам.

Рогер:Съмнявам се.

Джак:Сега дали би могъл да ми разкажеш за разстоянието между стените? Покажи ми го пак на чертежа. За колко голямо пространство говорим? Достатъчно ли е, за да побере голям човек?

Рогер:Ето тук. Поне метър. Когато са разделили стария апартамент на два по-малки, явно са изградили втора стена, вместо да удебеляват вече съществуващата.

Джак:Защо?

Рогер:Защото са плиткоумни.

Джак:И са оставили празно пространство ето тук?

Рогер:Да.

Джак:Значи казваш, че е възможно извършителят да е влязъл между стените?

Рогер:Не бих се шегувал с нещо такова.

Джак:Изчакай тук.

Рогер:Къде хукна?

Джак:Трябва да говоря с колегата!

Рогер дълго стоя в антрето, с една ръка стиснал носа си, за да спре кървенето, а с другата дръжката на вратата, готов да излезе от апартамента. Обирджията се приближи и видя това, но нямаше сърце да го спре.

– Ако искаш, си тръгвай, Рогер. Разбирам.

Рогер се колебаеше. Натисна пробно дръжката, но не отвори вратата. Вместо това изрита един перваз толкова силно, че го отлепи.

– Не ми казвай какво да правя!

– Окей – каза обирджията, без да съумее да отбележи, че всъщност тъкмо в това се състоеше цялата работа с обирджийството.

След това нямаше много какво да си кажат, но обирджията бръкна в джоба си, извади пакет памучни тампони и ги подаде на Рогер, обяснявайки тихо:

– На едната ми дъщеря също ѝ тече кръв от носа, така че винаги нося...

Рогер прие скептично подаръка и напъха по един тампон в ноздрите си. Все още стискаше трескаво дръжката, но не можеше да убеди краката си да напуснат апартамента. Те не знаеха къде биха могли да отидат без Анна-Лена.

В антрето имаше пейка и обирджията седна в единия край. Малко след това Рогер последва примера и седна в другия. Постепенно кръвотечението спря. Той се избърса с ръкав, както носа, така и очите. Дълго време не продумаха, докато накрая обирджията не каза:

– Съжалявам, че ви въвлякох в това. Не исках да нараня никого. Просто ми трябват шест хиляди и петстотин крони, за да си платя наема. Затова тръгнах да обирам банката. Щях да върна парите веднага щом мога. С лихва!

Рогер не отговори. Вдигна ръка и почука на стената зад гърба си. Внимателно, почти нежно, сякаш се страхуваше да не я счупи. Чук, чук, чук. Нямаше нужното емоционалното предразположение, за да си каже направо, че Анна-Лена беше носещата му стена. Затова попита:

– Фиксирана или плаваща?

– А? – каза обирджията.

– Каза, че ще върнеш парите с лихва. Фиксирана или плаваща?

– Честно казано, не знам.

– Разликата може да бъде сериозна – обясни Рогер. Сякаш си нямаше достатъчно грижи.

През това време Юлия излезе от банята и инстинктивно отправи обвинителен поглед към Ру, която стоеше във всекидневната.

– Къде е Анна-Лена?

Ру я погледна със същото объркване, както когато разбра, че има правилен и грешен начин да се поставят чинии в съдомиялната.