Фредрик Бакман - Тревожни хора

– Защо смяташ, че иска да го направи?

– Не се ли случва на всички интелигентни хора да го обмислят – поне веднъж?

В първия момент психоложката реши да отговори с някоя готова фраза, научена в университета, но осъзна, че това няма да помогне. Вместо това отвърна искрено:

– Да. Може би. Какво според теб ни спира?

Зара се наведе напред и побутна две химикалки, които лежаха на бюрото, така че да застанат паралелно. После каза:

– Страхът от високото.

Няма човек на тази планета, който в този момент би могъл да твърди със сигурност дали тя се шегуваше, или не. Психоложката дълго време обмисляше следващия въпрос.

– Може ли да те попитам, Зара: имаш ли хоби?

– Хоби? – повтори Зара, но не съвсем снизходително. Психоложката поясни:

– Да. Може би се занимаваш с благотворителност например?

Зара поклати мълчаливо глава. Психоложката първоначално си помисли, че липсата на обиден коментар всъщност може да се приеме за комплимент, но погледът на Зара я разколеба. Въпросът сякаш беше преобърнал нещо в нея.

– Добре ли си? Казах ли нещо? – попита психоложката притеснено, но Зара, която вече беше погледнала часовника си, се изправи и тръгна към вратата.

Психоложката, която не беше психолог от достатъчно дълго, за да не изпадне в паника, когато си помисли, че е изгубила пациент, избълва нещо извънредно непрофесионално:

– Само не прави някоя глупост! Зара се спря учудено на вратата.

– Като например?

Психоложката не знаеше какво да каже, затова се усмихна засрамено и каза:

– Или поне не прави нищо глупаво, преди... преди да си ми платила фактурата.

Зара се засмя. Психоложката също. Трудно бе да се каже дали това също беше непрофесионално.

Зара отиде до асансьора, а психоложката остана в кабинета си, загледана в картината с жена, обгърната от небе. Зара беше първият пациент, предположил, че жената може би обмисля самоубийство, никой друг не бе възприел картината така.

Психоложката винаги бе смятала, че жената гледа към хоризонта по начин, който може да се дължи само на две неща: копнеж или страх. Ето защо я беше нарисувала – за да не забравя. Психолозите обичат такива мотиви. Човек можеше дълго да се взира в картината и да не забележи очевидното. Че жената стоеше на мост.

Джим:Сега се чувствам глупаво.

Зара:Не вярвам това да е нещо ново за теб.

Джим:Ако знаех, че си банков директор, нямаше да разправям такива неща, разбира се. Или, искам да кажа, че така или иначе не биваше да ги разправям. Сега изобщо не знам какво исках да кажа.

Зара:Ами добре. Значи може бих мога да си вървя?

Джим:Не, чакай. Стана доста неловко. Жена ми често казваше, че понякога е най-добре да си затварям устата. Сега просто ще си задавам въпросите, окей?

Зара:Да пробваме.

Джим:Можеш ли да опишеш обирджията? Как изглеждаше той? Разкажи всичко, което си спомняш и което смяташ, че може да бъде ценно за разследването.

Зара:Изглежда, вече знаеш най-важното.

Джим:А то е?

Зара:Каза „той“, значи очевидно знаеш, че е мъж. Това обяснява доста неща.

Джим:Още отсега усещам, че ще се съжалявам, ако попитам „защо“.

Зара:Не можете дори да пикаете, без да пропуснете. Естествено, че всичко ще отиде по дяволите, ако човек ви даде пистолет.

Джим:Това означава ли, че не си спомняш подробности за външния му вид?

Зара:Ако човек с маска насочи пистолет към теб, психолозите вероятно биха сравнили преживяването с това да ти се размине на косъм да те блъсне камион: впоследствие едва ли ще си спомняш регистрационния номер.

Джим:Трябва да призная, че това е доста проницателна формулировка.

Зара:Колко хубаво, мнението ти е наистина важно за мен. Сега мога ли да тръгвам?

Джим:Не още, за съжаление. Тази рисунка позната ли ти е?

Зара:Това рисунка ли е? Видът ѝ е, все едно някой е разлял проба от урина върху листа.

Джим:Разбирам, че не си виждала рисунката преди.

Зара:Браво на теб.

Джим:Къде в апартамента се намираше, когато вътре влезе обирджията?

Зара:До балконската врата.

Джим:А къде се намираше през останалата част от заложническата драма?

Зара:Това какво значение има?

Джим:Има много голямо значение.

Зара:Трудно ми е да си го представя.