Фредрик Бакман - Тревожни хора

Джим:Спокойно, не си заподозряна. Поне засега.

Зара:Моля?

Джим:Така. Значи. Опитвам се да ти обясня, че трябва да се помъчиш да разбереш, че колегата ми е сигурен, че някой от заложниците е помогнал на обирджията да избяга. И чисто и просто изглежда странно, че ти си била там. Първо, нямаш причина да купуваш апартамента. И второ, изглежда, дори не си се уплашила, когато към теб е бил насочен пистолет.

Зара:Значи подозирате, че АЗ съм помогнала на обирджията да избяга?

Джим:Не. Не. Значи. Изобщо не си заподозряна. Така де, засега. В смисъл, въобще не си заподозряна! Но според колегата ми всичко това оставя странно впечатление.

Зара:Нима? А знаеш ли според мен какво впечатление оставя колегата ти?

Джим:Можеш ли просто да ми разкажеш какво се случи в апартамента, моля те? За да го запиша? Това ми е работата.

Зара:Добре.

Джим:И така. Колко инвеститори имаше в апартамента?

Зара:Дефинирай „инвеститори“.

Джим:Имам предвид хора, които са искали да купят апартамента.

Зара:Петима.

Джим:Петима?

Зара:Две двойки. Една лелка.

Джим:Плюс теб и брокерката. Значи общо седем заложници?

Зара:Пет плюс две прави седем, да. Браво на теб.

Джим:Но заложниците бяха осем?

Зара:Не преброи заека.

Джим:Заек?

Зара:Чу ме.

Джим:Какъв заек?

Зара:Искаш ли да ти разкажа какво стана, или не?

Джим:Извинявай.

Зара:Сериозно ли смяташ, че някой от заложниците е помогнал на обирджията да избяга?

Джим:Ти не смяташ ли така?

Зара:Не.

Джим:Защо?

Зара:Защото всички бяха идиоти.

Джим:Ами обирджията?

Зара:Какво за обирджията?

Джим:Според теб нарочно ли се е прострелял, или по погрешка?

Зара:За какво говориш?

Джим:Чухме изстрел от апартамента, след като бяхте освободени. Когато влязохме, вътре имаше кръв.

Зара:Кръв? Къде?

Джим:По килима и пода във всекидневната.

Зара:Аха. Само там?

Джим:Да.

Зара:О.

Джим:Моля?

Зара:Извинявай?

Джим:Това „о“ прозвуча така, сякаш възнамеряваше да кажеш още нещо.

Зара:Ни най-малко.

Джим:Извинявай. Във всеки случай колегата ми е сигурен, че обирджията се е прострелял там, във всекидневната. Това тръгнах да казвам.

Зара:И все още не знаете къде е?

Джим:Не.

Зара:Миличък, ако скоро не ми обясниш как това е довело до подозренията ви, че съм замесена, ще ти се прииска да бях звъннала на адвоката си.

Джим:Никой не те подозира! Колегата ми просто иска да знае защо си била в апартамента, щом не си искала да го купиш?

Зара:Моята психоложка ми каза, че имам нужда от хоби.

Джим:Огледите на апартаменти са ти хоби?

Зара:Хората като теб са по-интересни, отколкото изглеждат.

Джим:Хората като мен?

Зара:Вие от средната класа. Интересно ми е да гледам как живеете. Как издържате. Отидох на няколко огледа, после на още няколко, като хероин е. Пробвал ли си хероин? Човек се отвращава от себе си, но му е трудно да спре.

Джим:Опитваш се да ми кажеш, че си развила зависимост към огледите в домовете на хора, които изкарват много по-малко пари от теб?

Зара:Да. Като децата, които затварят малки птичета в буркани. Има същата притегателна сила на нещо, донякъде забранено.

Джим:Имаш предвид пеперуди? Децата правят така с пеперудите.

Зара:Хубаво. Ако така ще се почувстваш по-добре.

Джим:Значи си отишла на огледа, защото ти е хоби?

Зара:Това на предмишницата ти истинска татуировка ли е?

Джим:Да.

Зара:Котва ли представлява?

Джим:Да.

Зара:Да не си изгубил бас?

Джим:Какво искаш да кажеш?

Зара:Някой е заплашил семейството ти ли? Или си го направил доброволно?

Джим:Доброволно.

Зара:И си платил на някого да ти го причини?

Джим:Да.

Зара:Защо хората като теб мразят парите?

Джим:Дори не смятам да коментирам. Искам просто да ми разкажеш, за да го имаме записано. Защо други свидетели казват, че не си се изплашила, когато си видяла пистолета на обирджията? Решила си, че не е истински ли?