Фредрик Бакман - Тревожни хора

Зара:Ами това е оглед. Значението на думата непознато ли ти е?

Джим:Значи си била там, за да огледаш апартамента?

Зара:Умът ти е остър като мокър чувал с корнфлейкс.

Джим:Това да ли означава?

Зара:Означава каквото означава.

Джим:Имам предвид дали си възнамерявала да КУПИШ апартамента?

Зара:Ти полицай ли си, или брокер?

Джим:Просто имах предвид, че човек би си помислил, че изглеждаш твърде заможна, за да проявяваш интерес към този апартамент.

Зара:Аха, „човек“ би си помислил, така ли?

Джим:Да или не, исках да кажа, че аз и колегите ми бихме си го помислили. Или поне един колега. Имам предвид сина ми. Въз основа на свидетелските показания. Изглеждаш заможна, това имам предвид. А на пръв поглед апартаментът не прилича на място, което човек като теб би искал да купи.

Зара:Миличък, проблемът със средната класа е, че си мислите, че човек може да бъде твърде богат, за да купи нещо. Не може. Може да бъде единствено твърде беден.

Джим:Аха. Аха. Ами да продължим нататък. Между другото, правилно ли съм записал името ти тук?

Зара:Не.

Джим:Не?

Зара:Но има много логично обяснение защо си сметнал, че се пише така.

Джим:Нима?

Зара:Дължи се на това, че си идиот.

Джим:Моля за извинение. Как се пише?

Зара:И-д-и-о-т.

Джим:Имах предвид името.

Зара:Ако я караме така, ще трябва да останем тук цяла нощ, а някои от нас имат работа с реални социални функции, миличък, така че нека обобщя какво стана: идиот с пистолет държа за заложници мен и група не толкова състоятелни клетници в продължение на половин ден. Ти и колегите ти обградихте сградата и всичко се излъчваше по телевизията, но въпреки това успяхте да изпуснете обирджията. А сега можехте да сте навън и да го търсите, но вместо това ти седиш тук и се потиш, защото през живота си не си виждал фамилия с повече от три съгласни. Началниците ти не биха могли да пилеят данъците ми с по-стремително темпо, ако ще да им връчех кибрит.

Джим:Разбирам, че си изтормозена.

Зара:Браво на теб.

Джим:Просто искам да кажа, че си в шок. Все пак никой не очаква да го заплашат с пистолет, докато е на оглед. Вярно, във вестниците пише, че жилищният пазар в момента е суров, но да те вземат за заложник , може би е малко прекалено? Така де, един ден казват, че пазарът е благоприятен за купуващите, на другия ден – за продаващите, но в крайна сметка е благоприятен единствено за проклетите банки, а? Нали?

Зара:Това шега ли трябва да представлява?

Джим:Не, представлява неангажиращ разговор. Казвам само, че при сегашното състояние на обществото, ако обирджията беше успял да обере банката и не ви беше взел за заложници, по петите му щеше да има значително помалко полицаи, отколкото сега. Понеже всички мразят банките. Както се казва: „Понякога е трудно да се каже кои са истинските мошеници – обирджиите на банки или директорите им“.

Зара:Казва ли се така?

Джим:Да. Сигурно? Не го ли казват? Казвам само, че вчера четох във вестника колко печелят банковите директори. Живеят във вили за по петдесет милиона, с размерите на замъци, докато обикновените хора едва успяват да си изплащат кредитите.

Зара:Може ли да ти задам един въпрос?

Джим:Естествено.

Зара:Защо ти и себеподобните ти вечно смятате, че успешните хора трябва да бъдат наказвани за успеха си?

Джим:А?

Зара:Да не би в полицейската академия да се разиграва някаква сложна конспирация и да ви втълпяват, че полицаите трябва да изкарват същите пари като банковите директори, или чисто и просто имате затруднения и с най-елементарната математика?

Джим:Да. Тоест не. Така де.

Зара:Или смятате, че светът ви дължи нещо?

Джим:Сега осъзнавам, че не те питах какво работиш.

Зара:Банков директор.

Истината е, че Зара, която вероятно е на петдесет и няколко, но никой не смее да попита колко точно, изобщо не проявяваше интерес към закупуването на апартамента. Не защото не можеше да си го позволи, естествено. Сигурно би могла да го купи с дребните пари между възглавниците на дивана в дома си. (Е, Зара смята, че монетите са гадни, малки източници на зараза, минали през ръцете на кой знае колко представители на средната класа, и по-скоро би изгорила възглавниците, отколкото да се рови между тях, но да го кажем така: определено би могла да купи апартамента с една от възглавниците на дивана си.)