Фредрик Бакман - Тревожни хора

Няколко часа по-късно Джак и Джим все още бяха в полицейското управление и разпитваха свидетелите. Това, разбира се, изобщо не помогна, тъй като поне един от тях не казваше истината.

Истината е, че обирджията направи всичко възможно да не насочи пистолета към никого от присъстващите, за да не ги изплаши. Но първият, когото по погрешка взе на мушка, беше жена на име Зара. Тя беше някъде на петдесет или шейсет години, добре облечена, по онзи начин, по който често се обличат хората, които са станали финансово независими от финансовата зависимост на други хора.

Интересното беше, че когато обирджията нахлу вътре, препъна се и размаха ръце право пред лицето ѝ, Зара като че изобщо не се изплаши. Друга жена някъде в апартамента изкрещя паникьосано: „Божичко, обират ни!“. А това прозвуча странно, тъй като на обирджията дори не му бе хрумнало, че тъкмо това би могло да се превърне в обир. Никой не обича да се отнасят с него предубедено, а това, че държиш пистолет, не означава непременно, че си обирджия. А дори и да си, може пък да си банков обирджия, а не човешки обирджия. Така че когато жената изкрещя „извади пари, Рогер“ на мъжа си, обирджията всъщност малко се обиди. Случва се. После мъж на средна възраст, облечен с карирана риза, който стоеше до прозореца и очевидно се казваше Рогер, измърмори кисело: „Нямаме пари в брой!“.

Обирджията се канеше да възрази, но по случайност мерна отражението си в балконския прозорец. Видя маскираното си лице, оръжието в ръката си, хората в стаята. Сред тях имаше една много възрастна жена. Имаше и една бременна. Друга изглеждаше, все едно ще се разплаче. Всички се взираха в пистолета, погледите им бяха подивели и изплашени. Но най-изплашени бяха очите, които се взираха в отражението си през дупките на маската. Съкрушаващо прозрение споходи обирджията: „Не те са затворени тук, а аз“.

Единствено Зара не изглеждаше ни най-малко изплашена. Малко след това се чуха и първите полицейски сирени на улицата.

Разпит на свидетел

Дата: 30 декември

Име на свидетеля: Зара

Джим:Здравей! Името ми е Джим.

Зара:Да, да, да, старче. Давай направо.

Джим:Искам да ми разкажеш със свои думи какво се случи.

Зара:Че чии думи бих могла да използвам, ако не своите?

Джим:Да, да, разбира се. Просто така се казва. Но първо трябва да ти обърна внимание, че всичко, което кажеш, се записва. Имаш право на адвокат, ако желаеш да присъства такъв.

Зара:Защо бих желала това?

Джим:Просто те информирам. Началниците ми казват, че техните началници казват, че е важно всичко да е по правилник. Ще дойдат следователи от Стокхолм и ще поемат случая. Синът ми е много ядосан заради това, той също е полицай. Така че просто исках да съм прилежен и да отбележа това за адвоката.

Зара:Миличък, плащам на адвоката си, когато АЗ съм заплашила някого с пистолет. Не когато мен са ме заплашили.

Джим:Разбирам. Не исках да прозвуча грубо, не. Знам, че денят ти е бил тежък, знам. Просто трябва да отговориш честно на всички въпроси. Искаш ли кафе?

Зара:Така ли го наричате? Видях това, което излиза от машината в коридора, и не бих го пила, ако ще двамата да бяхме последните хора на Земята и ти да ми се кълнеше, че в чашата има отрова.

Джим:Не знам дали това е по-обидно за мен, или за кафето.

Зара:Каза да отговарям честно на всички въпроси.

Джим:Да, може и така да съм казал, да. В такъв случай като начало нека те попитам защо се намираше в апартамента?

Зара:Идиотски въпрос. Ти ли чакаше във входа, когато ни пуснаха?

Джим:Да, аз бях.

Зара:Значи ти си влязъл първи в апартамента, след като излязохме? И въпреки това си изтървал обирджията?

Джим:Всъщност не влязох аз пръв. Чаках Джак, колегата. Сигурно си го видяла тук в управлението. Той беше пръв.

Зара:Всички полицаи изглеждате еднакво, знаете ли?

Джим:Джак ми е син, може би затова.

Зара:Джим и Джак?

Джим:Да. Като Джим Бийм и Джак Даниелс.

Зара:Това забавно ли трябва да е?

Джим:Не. Не. Жена ми също не го сметна за забавно.

Зара:Значи си женен? Браво на теб.

Джим:Да или не, но това не е от значение точно сега. Можеш ли да ми разкажеш накратко защо си отишла на огледа?