Фредрик Бакман - Тревожни хора

Джим кимна, изравнен със земята. Потърси телефонните номера в Гугъл, като започна със собственика на апартамента, където беше видял бомбата. Вдигна мъж, който каза, че със съпругата му са извън града, а щом съпругата викна

„Кой е?“ някъде отстрани, мъжът кресна раздразнено: „Публичният дом!“. Джим не беше сигурен какво трябва да означава това, така че просто попита дали в апартамента има някого. Мъжът каза „не“ и Джим реши да не го безпокои с обяснения за бомбата. От своя страна мъжът пък нямаше как да знае, че ако просто кажеше „между другото, в кутия на стълбите има коледни лампички“, цялата ситуацията щеше да се промени мигновено, така че вместо това попита „има ли нещо друго“, а Джим каза „не, не, това беше“, благодари му и затвори.

След това позвъни на собствениците на апартамента на последния етаж, който се намираше в съседство с апартамента, където бяха заложниците. Оказа се, че те са млада двойка, около двайсетгодишни, които се разделяха и се бяха изнесли от апартамента. „Значи е празен?“, попита Джим облекчено. Празен беше, но покрай това на Джим все пак му се наложи да проведе два отделни разговора с двайсетгодишни хора, които сметнаха за даденост, че той би искал да узнае защо се разделят. Изглежда, той не можеше да преживее грозните ѝ обувки, а тя се дразнеше на това как се лигави той, когато си мие зъбите, пък и освен това и двамата всъщност искаха партньор, който не е толкова нисък. Той разказа, че връзката им чисто и просто не е потръгнала, защото тя харесвала кориандър. Джим попита „Ти не го ли харесваш?“ и получи отговор: „Напротив, но не колкото нея!“. Тя пък разказа, че са се намразили сериозно след караница, която – доколкото Джим можа да разбере – се зародила, след като не могли да намерят сокоизстисквачка в цвят, който да отразява както тяхната индивидуалност, така и целостта им като двойка. Тогава осъзнали, че не могат да прекарат и минута повече заедно, и сега се мразели. Джим смяташе, че целият проблем идва от това, че днешната младеж има твърде много възможности за избор. Ако имаше приложения за запознанства по времето, когато Джим се запозна със съпругата си, тя изобщо нямаше да му стане съпруга. Ако човек разполага с алтернатива във всеки един момент, никога не може да избере, мислеше си Джим. Как би могъл да живее със стресиращата мисъл, че докато е в тоалетната, партньорът му с едно плъзване на показалеца може да открие сродната си душа? Цяло поколение младежи получават инфекция на пикочните пътища, защото се стискат, докато на партньора им не му падне батерията. Разбира се, Джим не каза нищо от това и просто се увери: „Значи апартаментът е... празен?“.

И тя, и той потвърдиха, че е така. Вътре имало единствено сокоизстисквачка в грешен цвят. Апартаментът щял да бъде обявен за продажба след Нова година чрез агенция за недвижими имоти, за чието име той си спомняше само, че било „адски загубеняшко, като шега от детската градина“. Тя потвърди, че случаят действително бил такъв: „Който е измислил името, има по-лошо чувство за хумор от това на фризьорските салони! Знаеш ли, че в града има салон, който се казва „Клъц“? Ало? Обадиха се от рекордите на Гинес да ви кажат, че сте поставили рекорд по загубенящина!“.

В този момент Джим затвори. Помисли си, че е жалко, че тези двамцата са се разделили, тъй като се заслужаваха един друг.

Отиде при Джак и опита да му разкаже всичко, но той го прекъсна:

– Не сега, татко! Откри ли съседите? Джим кимна.

– Има ли някого вътре? – попита Джак. Джим поклати глава.

– Исках само да ти кажа, че... – започна той, но Джак тръсна глава и насочи вниманието си обратно към разговора с началника.

– Не сега, татко!

И Джим си замълча.

После? Ами постепенно всичко излезе извън контрол. Заложническата драма продължи часове, но парламентьорът се озова в задръстване, причинено от най-тежката верижна катастрофа на магистралата за тази година („пак някой стокхолмчанин, който е тръгнал по пътищата без зимни гуми с шипове“, констатира Джим категорично), и така и не пристигна. Джим и Джак трябваше да се справят със ситуацията сами, което не беше толкова лесно, тъй като мина доста време, докато изобщо успеят да се свържат с обирджията (в процес на което Джак получи сериозна цицина на главата, но това е дълга история). Накрая обаче успяха да вкарат телефон в апартамента (което е още по-дълга история), но когато обирджията пусна заложниците и парламентьорът позвъни на телефона, отвътре се чу изстрел.