Трумэн Капоте - Музика за хамелеони

Така се ядосах, че се развиках. Казвам им: „За какъв дявол мислите, че съм дошъл тук? Сега задачата ни е заедно да съберем доказателствата. Знам, че е Куин“. Шефът ме предупреждава: „На твое място ще внимавам пред кого го казвам. Можеш така да направиш, че всички да ни уволнят“.

АДИ: Като се върна тук на другия ден, жалко, че не го фотографирах. Нали такава ми е работата, често трябва да утешавам момченца, но още не бях виждала по-унило момченце от теб, Джейк.

ДЖЕЙК: Не бях във възторг. Фактът си е факт.

Бюрото ме подкрепи; започнахме справка за живота на Робърт Холи Куин от първата, едногодишната му възраст. Но толкова дискретно, все едно че пристъпяме на пръсти — шефът нервничеше като убиец със смъртна присъда. Поисках разрешение за обиск на ранчото на Куин, къщата, въобще всичко. Отказа. Не ми даде даже да го разпитам…

Т. К.: Куин разбра ли, че го подозираш?

ДЖЕЙК (ръмжейки): От първия миг. Някой от канцеларията на губернатора му подшушнал. Вероятно самият губернатор. И момчетата от нашето бюро — сигурно и те са му казали. На никого не вярвам. На никой, свързан с това следствие.

АДИ: Докато се обърнеш, и цялото градче знае.

ДЖЕЙК: Благодарение на Оливър Джейгър. И на Том Хенри. За това аз съм си виновен. Тъй като и двамата бяха в комитета за речните води, реших да им се доверя, да поговоря с тях за Куин, да ги предупредя за ковчежетата. И двамата ми обещаха, че ще пазят тайна. Да, но все едно че го бях казал на митинг пред цялото градче.

АДИ: Едно от моите момченца вдигна ръка в час и каза: „Татко каза на мама, някои получавали ковчези, същите, каквито в гробищата. Каза, че мистър Куин ги праща“. Разубедих го: „О, Боби, татко ти просто се е шегувал, затова е разправял такива неща на майка ти, това е невероятно“.

ДЖЕЙК: Една от невероятните приказки на Оливър Джейгър! Този мръсник обиколи цялата община. И ще разправяте, че не бил луд?

АДИ: Мислиш го за луд, защото той мисли, че ти си луд. Искрено вярва, че грешиш. Че преследваш невинен човек. (Продължавайки да гледа Джейк, тя говореше на мен.) Оливър не е човек, който ще спечели награда за ум или чар. Но е разумен човек — вярно, клюкар, ала добросърдечен. Свързан е със семейство Куин; Боб му е втори братовчед. Може би затова е толкова пристрастен. Позицията на Оливър, а и на повечето други е, че дори да съществува някаква връзка между решението на комитета за Синята река и смъртните случаи, които се заредиха тук, от къде на къде подозренията да се насочват към Боб Куин? Той не е единственият собственик на ранчо по течението на Синята река, който може да се е озлобил. Ами Уолтър Форбс? Джим Джохансен? Семейство Троби, Милърови, съпрузите Рейли? Защо тъкмо Боб Куин? Налице ли са някакви особени обстоятелства специално за него?

ДЖЕЙК: Той е.

АДИ: Да, ние знаем, че той го е извършил, но не можеш да докажеш дори това, че е купил гърмящите змии. А и да можеше…

ДЖЕЙК: Пие ми се едно уиски.

АДИ: Ще го получите, сър. Кой друг иска?

ДЖЕЙК (след като Ади ни е оставила): Права е. Не можем да докажем, че той е купил змиите, макар да знаем, че е той. Нали разбираш, от самото начало предполагах, че змиите идват от някой професионален доставчик; има змиеферми, където ги развъждат за отровата — продават я на медицински лаборатории. Доставчиците са главно във Флорида и Тексас, но змиеферми има пръснати навсякъде. Преди няколко години запитахме повечето от тях писмено и не получихме нито един отговор.

Но дълбоко в себе си аз знаех, че тези змии са дошли от еднозвездния щат 2. Съвсем логично — защо ще ходиш чак до Флорида, когато можеш да намериш онова, което ти трябва, едва ли не у съседа? И тъй, щом Куин излезе на сцената, реших да разнищя докрай историята със змиите — така и не бяхме я проучили както трябва, най-вече защото тя изискваше да се ходи от човек на човек — път, разноски, разпитване. А шефа, стане ли дума за разноски, не го търси — по-лесно е орехи да трошиш с изкуствени челюсти. Но имам си мой човек, ветеран от следствения отдел в Тексас; задължен ми е за стара услуга. Пратих му някои материали: снимки на Куин, каквито бях успял да събера, и на самите гърмящи змии — и деветте метнати на едно въже за пране, след като ги бяхме убили.

Т. К.: Как ги убихте?

ДЖЕЙК: С ловни пушки. Пръснахме им главите.

Т. К.: Веднъж убих гърмяща змия. С градинарска мотика.

ДЖЕЙК: Тези бяха такива чудовища, че с мотика не можеш да ги убиеш. Нищо няма да им направиш. Най-малката беше седем стъпки.

Т. К.: Змиите са били девет. Комисията за Синята река също е била от девет души. Какво многозначително съвпадение!