Габровски шеги

— Стига си клепала стените, че отесняха стаите!

Учителят преподава за сярната киселина.

— Деца, сега ще пусна в киселината тази златна монета. Кажете, ще се повреди ли?

— Няма! — извикало едно от децата.

— Защо?

— Ако щеше да се повреди, нямаше да я пуснеш.

Габровец отишъл на вечеринка с момиче. Но през танцовата забава тя все танцувала с друг. Най-сетне той се престрашил и се запътил към тях. Непознатият пуснал момичето, готов да се бие. А габровецът спокойно му поднесъл билета на момичето.

— Струва петдесет стотинки. Платете ми го.

Габровец се разболял. Със сетни сили се повдигнал от леглото, коленичил пред иконостаса и се замолил:

— Ако речеш да оздравея, господи, ще продам коня и ще запаля свещ за всичките пари.

Случило се, че габровецът оздравял. Нямало как, трябвало да изпълни даденото обещание. Мислил, мислил, па турил една кокошка в дисагите и поел пътя за пазара.

— Продавам кон за два лева! — провикнал се габровецът. — Кон за два лева!

Трупнал се народът. За такава евтиния — купувачи много.

— Само че го продавам с кокошката, която струва двеста лева — пояснил габровецът.

След продажбата отишъл в църква и запалил свещ за два лева — цената на коня.

— Винаги съм мечтала да видя свят. Колко ли струва една обиколка из Европа?

— Нищо.

— Как така нищо?

— Мечтите са безплатни.

Болен габровец отишъл при лекар с приятеля си. След като свършил прегледът и излезли навън, приятелят му не се стърпял и попитал:

— Защо каза на лекаря, че имаш сърцебиене и страдаш от стомах, когато ти се оплакваш само от главоболието.

— От стомах страда дъщеря ми, а сърцебиене има жена ми.

— Та какво от това?

— Да не съм будала да давам пари за преглед поотделно за жена ми и дъщерята…

Вървял нехайно млад човек, повлякъл върха на чадъра си по габровската чаршия. От един дюкян му свикали:

— Дигни чадъра бре, калпазанино! Камъкът — камък… и той се изтърква!

Габровец отива с детето си на гости на село. Лелята, на която гостували, казала на детето:

— Дай си, лели, шепичката, да ти сипя орехи.

— Дайте ги на татко.

— Ти не обичаш ли орехи?

— Не. Ръката на татко е по-голяма.

За икономия вместо с чисто маслиново масло стара габровка доливала кандилото със слънчогледово „вега“.

Една година паднала градушка и очукала царевицата до стебло. Старицата, отдавайки градушката на гнева на бога за това, че палела кандилото със слънчогледово масло, коленичила пред иконата и започнала да нарежда:

— Вярвай, господи, виновен е само бакалинът. Той е разменил тенекиите и вместо да ми налива чист зехтин, давал ми е вега.

И отново започнала да пали кандилото с чист зехтин.

Но пак паднала градушка и очукала нивите до зърно. Бабата се ядосала, а и като се сетила колко пари е похарчила за чист зехтин, викнала:

— Господи, може да си всемогъщ, много работи да знаеш, ама от чист зехтин разбираш толкова, колкото и бакалинът.

И пак почнала да пали кандилото с вега.

В дюкяна на габровски колибарин влязъл свещеник и по обичая поръсил за Кръстовден.

Колибаринът, вместо да го дари, подал му метлата:

— Тук тъй му е редът, отче: който ръси — той и мете!

— Знаеш ли — казал един габровец на друг, — като те видя и веднага се сещам за Тотя.

— Защо?

— И той има да ми дава пет лева.

— Каква е разликата между почивка на море и почивка в планината.

— В страничните разходи.

На габровски колибарин се разболяла жената. Свидело му за парите, но положението на жената се влошило. Нямало как — вечерта тръгнал за града да търси лекар. Но насред пътя се сетил за нещо, върнал се и викнал:

— Пено, ако дип усетиш, че вече няма да те бъде, духни поне лампата — да не гори газта напразно!

Двама шофьори габровци се срещнали на тесен мост. Никому не се искало да хаби гориво, за да се връща. Тогава единият разгънал вестник и се зачел, мислейки, че на другия ще му омръзне да чака и ще върне колата си назад. Но другият излязъл от кабината, седнал на бронята и подхвърлил:

— Колега, като прочетеш вестника, дай да го прегледам и аз!

Габровец купувал маслини. При тегленето бакалинът искал да измами купувача и незабелязано поставил гвоздей на кантара. Габровецът взел стоката, прибрал гвоздея и подметнал: