Габровски шеги

— Желаете ли да ви сложа пудра?

— Влиза ли в цената на бръсненето?

— Да.

— Тогава завийте ми я в книжка за жената! — помолил клиентът габровец.

Другоселец помолил габровец да му заеме пари. Габровецът се съгласил, но при 9 на сто лихва.

— Това е нечувана лихва — възмутил се другоселецът. — Засрами се от бога!

— Господ?!… Той изотгоре ще прочете девятката като шестица.

Търговец си поръчал фирма при габровски фирмописец. Искал на нея да бъде изобразен лъв.

— Лъвът отвързан ли да бъде, или вързан? — попитал фирмописецът. — Защото за отвързан вземам сто лева, а за вързан — двеста.

— Отвързан! — начаса̀ отговорил търговецът.

Фирмописецът я направил. Търговецът я харесал и я окачил над вратата на дюкяна си. През нощта завалял дъжд. Сутринта търговецът отишъл да отвори магазина си и гледа — от фирмата останал само надписът. Лъвът го няма! Отишъл при фирмописеца готов да се кара.

— Ти поиска отвързан лъв, отвързан ти и направих. Какво съм виновен, че е избягал — оправдал се фирмописецът, който всъщност рисувал „вързаните“ лъвове с блажна боя, а „отвързаните“ — с постна.

— Имаш ли портрет на твоите близначета?

— Ето.

— Но тук е само едното?

— Другото досущ прилича на него.

У известния габровски търговец и лихварин дядо Миньо Попа пристигнал на гости селянин колибарин. Похапнали и седнали да поговорят. По едно време дядо Миньо духнал лампата.

— Защо да се хаби газта напразно? И в тъмното се чуваме.

Поприказвали си. На тръгване домакинът посегнал да запали лампата.

— Почакай! — спрял го гостът. — Да си обуя потурите. И без това седяхме на тъмно, та рекох да не ги търкам и изхабявам.

Младоженка получила за сватбата си три чадъра. Много й били, затова опитала да смени поне единия чадър с нещо друго, но и отказали.

— Много съжаляваме, не са от нашия магазин.

— На картончето е името на вашата фирма?

— Значи, че чадърът е поправян при нас. Не видяхте ли, че на витрината пише: „Поправка на стари чадъри“.

Булката се върнала в къщи и видяла, че и другите чадъри имат етикети от същия магазин.

— На Пенчев му предписали строга диета.

— Можеш да му изпратиш покана за вечеря.

Двама габровци се обзаложили в черква кой ще пусне по-малко в дискоса.

Когато клисарят минал, единият пуснал една стотинка и погледнал победоносно другия.

— Това беше за двама ни! — рекъл смирено вторият и се прекръстил.

— Изглежда, че моята слугиня често краде от захарта.

— Моята и да иска не може.

— Защо?

— Защото в кутията със захарта винаги затварям по една муха. Няма ли я мухата — захарта е пипана.

Еленчанин решил с хитрост да си изкопае някаква яма. Повикал един циганин, разказал му, че според писмо на известен цариградски ходжа в двора му имало заровено иманѐ. От циганина копането, от стопанина — мястото. Жълтиците ще делят наполовина.

— Не му вярвай, чорбаджи, на този цариградски ходжа! — рекъл циганинът. — Той беше писал такова писмо и на един габровец. Цял кладенец му изкопах и пак нищо не намерихме!

— В началото на брака вашият съпруг нямаше ли някакви положителни качества?

— Имаше, но се свършиха до стотинка.

Габровец решил да сложи край на живота си, като се обеси. Но не щеш ли, навреме го видял слугата и прерязал въжето.

Накрая на месеца стопанинът му удържал четири лева — колкото струвало въжето.

Габровче си купува шоколадено човече.

— Какво искаш: момченце или момиченце? — пита продавачката.

— Момченце! — пресметливо отговорило габровчето.

… за да харчат по-малко пари за място, строят къщите си с тесен долен кат, а горния наддават в улицата.

… високите си гости, в израз на привързаност и доверие, габровци даряват с питомни гълъби. Пуснати на свобода, гълъбите се завръщат обратно.

… командировани в София, сутрин вместо с чай закусват пред минералната баня с топла вода.

… на имен ден черпят, като върху куп черупки слагат някой и друг орех… икономично, а и хората да помислят, че много гости са посетили именика.

… осоляват така рибата, че с една изяждат по три хляба — стига им за цяла седмица.