Габровски шеги

Събрали се приятели да играят карти у един габровец. Към обед домакинът неочаквано извикал:

— Стига с тия карти, хайде да си вървим да ядем.

Един габровец поискал да поставят надгробен паметник на тъща му.

— Имате ли нещо хубаво, но по-евтино?

— Има един, само че на него е гравирано чуждо име.

— Няма значение. Покойната ми тъща не знаеше да чете.

… нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват частите.

… на хорото играят по терлици, за да слушат безплатно музиката от съседния град Севлиево.

… когато сготвят охлюви, не хвърлят черупките. Нанизват ги на връвчица и наново правят супа, постна гозба — пълнени с ориз, блажна — пълнени с биволско шкембе… Услугват си с нанизите и в махалата, когато ненадейно дойдат гости.

… покриват солниците със стъкло и през него топят залъците си.

… слагат зелени очила на конете, когато вместо сено им насипят в яслите талаш от стругованите гаванки.

… сменят яйцата на щъркелите с пачи, та да им излюпят патета. Затова в Габрово няма щъркели.

Новопреселник в София навикнал да не си купува цигари редовно. Като непознат, използвал големия град, помолвал случайните минувачи за една цигара. И за да не излезе съвсем просия, наред с извинението предлагал да си плати десет стотинки.

Разбира се, от учтивост всеки отказвал да приеме парите. Веднъж обаче на софийската гара човекът, който му дал цигара, съвсем невъзмутимо прибрал поднесените му десет стотинки. Хитрецът така се объркал, че успял само да попита:

— Вие от къде сте?

— От Габрово! — отговорил достойно другият.

— Моля, ушийте ми един костюм, но вземете мярка и от сина ми.

— Защо?

— Защото после той ще го доизносва.

Един габровец се похвалил на друг, че от всеки дял на държавната лотария печели по петдесет стотинки, понеже не си купува билет.

— Хайде тогава да почерпиш! — казал другият.

Малко габровче пита продавача на гевреци:

— Чичо, колко струва дупката на геврека?

— Нищо не струва.

— Тогава продай ми един геврек с по-голяма дупка!

Габровец влиза в обществен клозет. От гишето му подвикват:

— Моля, билетче!

— Карта — отвръща той и се скрива в една от кабините.

Група столични писатели-хумористи били поканени да четат свои произведения в едно севлиевско село. Четенето било устроено на открито, за да присъствува цялото село. Очаквали да падне голям смях. Както винаги, писателите чели твърде лошо. Разочарованието било голямо. Накрая селяните повели гостите да ги разквартируват по къщите. Един от домакините попитал:

— Утре къде ще бъдете?

— В Габрово — отвърнали хумористите.

— Там същото ли ще правите?

— Същото.

— Направете го. Пада им се на габровци.

Габровец пристигнал в София и се качил в трамвая с един голям денк.

— За тебе три лева, а за багажа шест — казал кондукторът.

Тогава габровецът развързал денка и рекъл:

— Излизай, Пенчо! Като „денк“ те таксуват по-скъпо.

— Жена, колко е температурата в стаята? — попитал габровец жена си.

— Петнадесет градуса — отговорила тя.

— А вън?

— Двадесет градуса.

— Тогава — наредил той, — отвори прозореца да влязат и онези петте.

Млад човек отишъл при дяда Миня и му поискал пари на заем, за да почне някаква търговия. Старецът познавал рода му и дал исканата сума. Младежът доволен, извадил цигара, драснал кибрит и запалил. Лихварят го изгледал, погледнал и разгорения мангал пред краката му, па казал:

— Я дай, момче, да ги преброя още един път, да не съм сбъркал нещо!

Взел парите, мушнал ги в джоба си и добавил:

— Баща ти беше добър човек, но ти не струваш за търговец.

Двама съседи се сдружили и си купили магаре. След като го откарали, единият запитал:

— Коя половина ще е твоя?

— Но нали магарето е общо?

— Да, но все пак трябва да знаем кой коя половина владее.

Без да се колебае, другият отвърнал:

— Предницата!

— Дадено! — съгласил се първият. Изчистил мухите под опашката и казал на съдружника си:

— Аз се погрижих за моята част. Ти иди да купиш ечемик и гледай добре да нахраниш твоята половина, та ортаклъка ни да върви добре.