Габровски шеги

… като купуват на жените си пудра, отсипват от кутията и я допълват с брашно, за да има за по-дълго време.

Приятели габровци, събрани на чашка кафе, попитали един между тях как за толкова кратко време е успял да забогатее, да постигне от нищо — нещо.

— Вашите жени, когато готвят, да речем, чорба, по колко ориз слагат? — на свой ред ги попитал той.

— Ами че, колко… колкото трябва!

— И моята жена слага колкото трябва, но преди това отмахва десетина, петнадесет зърна и ги прибира за следващия път. Днес десет, утре десетина…

— Момче, донеси ми една пържола.

— С удоволствие.

— Може и без удоволствие, но непременно с повече картофи.

Хванал се един габровец да продава варени царевици пред входа на банката. Царевицата сочна, движението голямо — за късо време той успял да тури някоя и друга пара̀ настрана. Минал негов познат и му поискал пари в заем.

— Съжалявам, приятелю — казал му продавачът, — когато отворих тук сергия, сключихме договор с банката да не се конкурираме: тя да не продава варени царевици, аз да не давам пари назаем.

Продавачът няма стотинка, за да върне на клиента.

— Какво да ви дам вместо нея?

— Не го прави на въпрос — отвръща клиентът габровец, — ще почерпиш една ракия и ще се оправим!

Младеж и девойка си уговорили среща в къщата на момичето, когато родителите й ще излязат. За всеки случай момичето ще влезе по-напред и даде знак, като пусне една монета. Чуе ли се, че тя звънне на плочника, тогава младежът да се качи.

Момичето пуснало монетата, почакало — минало доста време, а момчето все го няма. Изгубила търпение момата. Слязла да види какво става и го заварила да опипва с ръце плочника пред къщата.

— Рекох, преди да се кача да взема стотинката — заоправдавал се той.

— Но аз бях я вързала и я изтеглих! — засмяла се на свой ред девойката.

Болен габровец знаейки, че лекарят взема за първа визита по два лева, а за следващите по един, решил да го надхитри.

— Първия път, като бях при вас — казал му той, — ми предписахте някакво лекарство, но не помогна.

Лекарят доловил хитростта, но прегледал болния и заключил категорично:

— Трябва да продължавате да вземате същото лекарство, което ви бях предписал първия път.

— Доколкото си спомням, за този съвет аз вече ви платих миналия път — съобразил бързо габровецът и си тръгнал.

Габровец го заболяло зъб. Отишъл при зъболекаря и го попитал какво ще струва прегледът.

— За изваждането на зъба — два лева. За електрически ток, тъй като сега е вечер — един лев. Всичко три — обяснил му зъболекарят.

— Тогава ще дойда утре по светло — сбогувал се габровецът.

Млад габровец изпратил своя снимка на годеницата си. За да не дава пари за пощенски марки, надписал на плика:

„Мостра без стойност“.

Селянин от габровско влязъл в столичен магазин да си купи сламена шапка. Харесала му една панамена и попитал за цената.

— Двадесет лева — отвърнал продавачът.

Габровецът помислил, че търговецът иска да го подиграе с голямата сума. И да не остане назад попитал:

— А къде й са дупките?

— Какви дупки? — учудил се продавачът.

— През които ще се проврат ушите на онова магаре, което ще даде толкова пари за една сламена шапка! — намигнал габровецът.

Откаран за операция, габровец изважда портофела си и започва да брои парите.

— Не бързайте — успокоил го лекарят, — плаща се след операцията.

— Не, аз искам да знам колко са парите ми.

— Значи този плат е най-новият?

— Вчера го докараха от фабриката.

— Ами дали няма да избелее?

— Моля Ви се! Цял месец стои на витрината и нищо му няма.

— Моля Ви се, не си правете труд да ме изпращате.

— О, това ми доставя удоволствие! — казал габровецът.

Приятели гостували на габровски поп. Станало дума за електричеството.

— Отче, защо палиш свещи? Къде ти е сметката?

— И аз зная, че електриката е по-евтина — отвърнал попът, — ама мене свещите ми са хептен без пари.

Габровец пътувал в автобуса и държал багажа си на рамото. Когато му поискали да плати такса и за багажа, той възразил сърдито: