Габровски шеги

— Достатъчно! Вече си изпуши лева…

Габровец спрял в едно село у познати. На двора децата го заобиколили радостни, че „чичото“ от града ще им даде нещо.

— Ха, сега да видим — пребъркал джобовете си той — кой от вас е по̀ юнак и ще изпревари да донесе сенце за кончето.

Докато габровецът връзвал коня под сайванта, децата напълнили яслите. Той им дал по едно шекерче и поканен влязъл в къщи. Когато станало време за вечеря, той поотрил ръце и се одумал:

— Я да ида аз за торбата, че както съм изгладнял…

След малко го чули да вика под сайванта. Стопанката изскочила и гледа: гостът налага коня по самара с една вършина.

— А бре, Рачо, защо биеш добичето?

— Табиета му конски, подушил дисагите и изял хляба и гозбицата — продължил той сърдито да удря.

— Остави добичето. В къщи ще се намери и хляб, и гозба.

Габровецът оставил коня, тръгнал след стопанката, като продължил да мъмре:

— А бе, ти си добра жена, ще дадеш и хляб, и сирене, че и за из път ще сложиш. Ама конят да си знае яслите. Нов кон се учи, докато е време!

Габровски фабрикант бил в Индия. В един от храмовете видял статуята на шесторъката богиня Чандра и възкликнал:

— Такава работничка ми трябва!

Пословичният пестеливец дядо Миньо Попа дарил четиридесет хиляди гроша на градското читалище. Когато го поканили и показали отреденото му в знак на признателност място за паметна плоча, той въздъхнал и рекъл:

— Миньо, Миньо, за да пестиш колко боб си изял, докато стигнеш до тука!

— Какво чакаш в тоя студ на улицата?

— А бе, остави се. Изтървах и счупих шишето с ракията. Сега чакам да се смръзне, та да я отнеса в къщи.

На времето, когато правили статуята на Рачо Ковача, основателя на Габрово, авторите за оригиналност предложили тя да бъде изградена сред река Янтра. Идеята била посрещната с неочаквана подкрепа.

— Дадено, момчета, дадено — кимали утвърдително градските първенци. — Сред реката паметникът ще заема място, което и без това не ни влиза в работа.

Баща купил на сина си нови обуща. Вечерта тръгнали да отидат у свои роднини. Из пътя бащата попитал:

— С новите обуща ли си, сине?

— Да, тате.

— Крачи тогава по-нашироко! — посъветвал го бащата.

— Татко, защо нашият квартирант всеки ден яде кебапчета?

— Защото го мързи да сади домати! — отвърнал поучително бащата.

Габровец си купил автомобил. При заплащането задържал част от сумата като гаранция. Но не минали три дни и продавачът получил обратно сирената на автомобила със следната бележка от жената на купувача:

— Връщам Ви сирената, тъй като мъжът ми след няколко упражнения се научи да свири като нея. Прихванете стойността й за остатъка от дължимата сума и закрийте сметката.

— Колко струва билет за вана?

— Два лева.

— Ето ви един лев и кажете да я напълнят до половина.

В късна вечер на софийската гара слязъл габровец. Повикал файтон и само казал:

— Ючбунар!

— Ще го оскубя — помислил си файтонджията, — нали не се пазари.

Когато наближили, габровецът внезапно извикал:

— Спри, че стана тя!

Слязъл и почнал да се бърка за кибрит.

— Ама че я свърших и аз… изтърколи ми се наполеонът някъде край седалката на файтона.

Файтонджията тутакси шибнал конете и те полетели.

Габровецът се усмихнал и кривнал в следващата пресечка.

Габровка била при майка си. Когато тръгнала да си отива, спряла и рекла:

— Дали не забравих нещо?

— Какво си донесла, че да го забравиш! — обадил се бащата.

Габровец купува колбаси. Подават му и кутийка горчица.

— Но аз не искам горчица — възразил той.

— Тя е безплатно към салама.

— Дайте ми тогава само горчицата.

Габровец си избира плат за костюм.

— Извинете, защо оглеждате толкова опъкото? — запитал продавачът.

— За да видя как ще ми стои след няколко години.

В магазина на габровски майстор пазарувал клиент, когато чиракът влязъл и обадил, че олиото се свършило.

— Вземи дамаджаната от петтях оки и иди да налееш. На̀ ти пари! — рекъл тежко майсторът,

А на ухото му прошепнал:

— Сто драма!