Габровски шеги

„Тънката сметка“ всякога и във всичко кара габровците да „режат опашките на котките“, за да не изстиват зиме стаите при честото и бавно тяхно излизане и влизане през вратата, да „спират нощем часовниците си“, за да не се изхабяват напразно, да „погребват покойниците прави“, за да не се губи земя. Тя ги кара да „цепят косъма“ и дори да „стрижат яйцето“…

„Хуморът — казваше знаменитият български карикатурист и хуморист професор Илия Бешков — е достъпен и понятен всекиму. За смеха са необходими поне двама души. Никой, освен лудия, не се смее насаме. Хуморът е истинско обществено кръвообращение…“ И още: „Когато един народ не е създал хумор, той не е подсигурил правото си на съществуване“.

Българският народ, надарен с богата душевност, със слънчев характер и много оптимизъм, е създал наистина чудесен хумор. Този хумор разсмива и пречиства душата на всеки, който се докосне до неговата освежителна и възродителна струя.

Но впрочем, драги читатели, запознайте се, сприятелете се с габровци! Почерпете, вземете от техния чист, добродушен, жизнерадостен смях. Те са си направили сметка: това никак не ще ги ощети. Само габровци умеят да дават, без да губят. Това е пак куриоз. И лесно обясним. Защото огънят не угасва, ако от него друг огън се запали.

Нека топлината на заразителния габровски смях сгрява всички — в близки и далечни земи!

Габровци обичат хората. Влюбени са в живота и в света. Затова се и смеят.

Посмейте се и вие заедно с тях!

Спас Гергов

През Габрово минал турист и попитал един старец колко жители има градът.

— Това не са просто жители, сине, тук всички са габровци!

През Габрово минал другоселец. Спрял пред един магазин да си купи нещо за спомен. Избрал стоката, попитал за цената и без да се пазари, платил и си тръгнал.

Доядяло го габровеца, загдето не предложил по-висока цена и викнал след купувача:

— Хей, я ми върни стоката!… Не ти ща парите.

Попитали един габровец колко е часът.

— Десет… и двадесет и пет стотинки — отвърнал той.

Трима приятели влезли в една гостилница. Докато двамата отишли до тоалетната, третият, който бил габровец, взел листа с менюто и набързо задраскал по-скъпите гозби. А притичалия се съдържател успокоил:

— Нали аз плащам яденето…

За да получи безплатен съвет, габровец пита срещнат познат лекар:

— Докторе, какво правиш, когато имаш хрема?

— Кихам — отвърнал лекарят, който също бил кореняк габровец.

Съседът на дядо Миньо отишъл втори път да му иска пари в заем, без да е върнал първите. Старецът го посрещнал, изслушал го и му посочил чекмеджето да си отброи колкото му трябват.

— Че тук няма никакви пари? — рекъл съседът, като отворил празното чекмедже.

— Как ще има, като не си върнал първите! — отговорил му спокойно дядо Миньо.

— Къде е венчалната ти халка?

— Тази седмица я носи жена ми.

Габровец отседнал в евтин хотел. През нощта го нападнали дървеници. Той станал, запалил лампата, отворил вратата, после я затворил шумно и си легнал.

На въпросителния поглед на свой разбуден съпътник отговорил:

— Лъжа дървениците, че съм излязъл.

При габровски столетник, който още пасял овцете и козите, пристигнал журналист да го интервюира.

— Какво мляко си ял, дядо? Овче или козе? — бил първият му въпрос.

— От по-евтиното, момче! — отговорил старецът.

Габровецът:

— Келнер, под масата паднаха десет стотинки. Ако ги намериш, дай ми ги. Ако не ги намериш — задръж ги за бакшиш.

Габровец трябвало да поправи вратата си, затова пратил малкия си син да поиска теслата на съседа. Скоро детето се върнало — слъгал го съседът, че няма.

— Остави го тоя скъперник — рекъл възмутено бащата. — Иди донеси нашата от мазето.

На габровец дошъл приятел от войнишките години и той побързал да го запознае и нахвали града. Накрая, стигайки пред един от новопостроените ресторанти, домакинът казал:

— Тук можеш да обядваш най-евтино, докато аз прескоча за малко до дома.

Габровец дължел един лев. Ищецът не го оставял на мира. През ден, през два отивал да си го иска. Всеки път габровецът го черпел от своите цигари, но на десетия път извадил тефтерчето си, погледнал в него и рекъл: