Габровски шеги

— А кой дава банкет?

— Аз.

Заможен габровец пътувал във влака — трета класа. Било лято, жега, имало много народ.

— Чорбаджи — рекъл му един циганин, — ти барем защо пътуваш у трета класа?

— Като няма четвърта — отвърнал габровецът.

Габровец услужил на съседа си с пръстен гювеч. Но… не щеш ли, съседът счупил гювеча. И за да не си развалят комшулъка, отишъл на пазара, купил му нов гледжосан — два пъти по-голям и хубав! — и го подал на съседа си:

— Комшу, счупих стария. Нов ти връщам!

— Нов бе, ама… моят вече беше си поел мазнината! — отвърнал съседът.

Другоселец, попаднал в Габрово, извадил клечка кибрит да запали цигара.

— Не хаби клечката! — спрял го един минувач и му поднесъл запалената си цигара.

Другоселецът запалил.

— А сега — засмял се габровецът, — дай си ми клечката!

— Бабо, подай ми ножицата.

— Тя е за пред гости, баби. Скъсай конеца със зъби! — рекла старата габровка.

В габровска болница се наложило да прелеят кръв на пострадал чужденец. След преливането болният се почувствувал по-добре и богато възнаградил габровеца, който дал от кръвта си.

Наложило се второ преливане. Ала тоя път болният бил твърде сдържан в отплатата си.

След третото преливане той не дал нищо — в жилите му вече течала габровска кръв…

Габровец причакал пред съда своя племенник адвокат.

— Стоянчо, ела ни довечера на гости! С леля ти много искаме да те видим.

— Кой закон да нося със себе си: гражданския или наказателния?

Габровец решил да строи плевня. Повикал майстор и започнали пазарлъка.

— За десет дни ще е готова — рекъл майсторът. — Ще ми плащаш по пет лева, на чирака — по два.

— От чирак няма нужда. Аз ще съм ти чирак.

Свършили плевнята. Габровецът взел да се разплаща, но… сбъркало се за десет лева.

— Не се тревожи — успокоил майстора габровецът.

— Ти все пак взе нещо. А аз моите чирашки пари въобще не ги видях.

Габровец шофирал колата си. Изведнъж пред него изскочил човек… Габровецът ударил спирачките и гумите се повлекли.

Уплашеният минувач объркано заблагодарил на габровеца.

— Колко даваш? — прекъснал го габровецът.

— Имам пет лева. Загдето ме спаси — ето ти четири от тях…

— И левче, за гдето търках гумите…

А. А.

Умря!

Габровец си купува паламуд. Продавачът го пита от къде да му отреже.

— Отрежи малко откъм главата… Така. Отрежи и от опашката… Така. Дай ми сега средното…

В габровско село дошли данъчни агенти да проверят за укрита ракия и… селото изведнъж се опразнило. Посрещнал ги само един старец-шегаджия и започнал да ги моли:

— Елате бе, елате да потърсите у дома!

Отишли. Търсили, търсили, но нищо не открили.

— Те и от мене я крият — успокоил ги той. — Рекох ще я намерите, че да пием по едно, но… Нямал съм късмет.

На другоселец търговец не му потръгнало. Решил да се сприятели с габровец и да усвои тънкостите на бранша.

Габровецът го приел с охота.

Веднъж тръгнали да прекупуват стока оттатък Балкана. Като минавали през селата, габровецът купувал де заешки, де лисичи, де овчи кожи — трупал на рамо. И, разбира се, плащал ги по-евтино, тъй като „дошъл на крака“.

Стигнали до Балкана. Седнали да починат.

— Виж какво… — започнал издалеч габровецът. — Обещаното си е обещано — ще те направя търговец! Но дай ми сега триста гроша в заем. Стигнем ли Казанлък, ще ти ги върна.

Другоселецът се поколебал.

— Да ти дам, но… Все пак трябва някаква гаранция…

— Ето гаранцията! — тръснал кожите на врата му габровецът. — Струват четиристотин гроша.

Габровецът получил парите, а другоселецът нарамил кожите. Минали Балкана. В Казанлък габровецът извадил парите.

— Връщам ти дълга. Дай ми сега „гаранцията“.

Взел си кожите, продал ги за хиляда гроша, тъй като ги занесъл „на крака“. Отделил половината от печалбата и я дал на другоселеца:

— Ей така се става търговец: и на отиване пълен, и на връщане пълен. Празен ход да няма!…

На габровци дошъл гост. За закуска бабата му сварила яйце. Внучето се вторачило да гледа.

— Не се коси, баби! Чичкото не е бивол, че да изяде цяло яйце. Ще остави и за тебе.