Габровски шеги

— Ти не ме разбра. Не аз, а баща ми полудя — подчертал габровецът.

— Олеле! Детето глътна левче! Тичай за лекар!

— Няма смисъл. За тая работа лекарят ще вземе два лева, а ще извади само един.

Габровец отишъл в един хотел.

— Колко струва нощуването? — запитал той.

— На първия етаж десет лева, втория — осем, третия — шест и на четвъртия — четири.

Габровецът помислил, помислил, па току тръгнал навън.

— Какво? Да не ви се струват цените високи?

— Не. Хотелът е нисък.

Габровец си купува апартамент. Питат го какъв да бъде.

— Ами толкова голям, че от шетня да не остава време на жената да стои у майка си, и толкова малък, че да не се настани тъщата у нас.

Габровец се качил в автобус с детето си.

— Колко струва билетът за него? — запитал той.

— На колко е години?

— На пет.

— Пътува без билет.

— А ако заема място?

— Също.

— Ами ако го взема на коленете си, колко ще ми платите?

Търговец сложил пред дюкяна си реклама, която била написана много неграмотно. Направили му забележка, а той отвърнал:

— Нека клиентите мислят, че продава прост човек, когото лесно могат да излъжат.

Габровец видял, че млад човек обядва печена скумрия, и го смъмрил:

— Момче, каква е тази разсипия! Аз с една печена скумрия цял ден изкарвам. Сутрин за закуска я изстисквам между две филии хляб. На обяд изяждам половината, а за вечеря — останалото.

— Съседе, вашето куче пак е изяло една моя кокошка!

— Разгеле! Днес няма да го храня.

В габровско село пазарили даскал — от къща по две ведра ракия.

Дошъл сезонът за варене на ракия. Даскалът нагласил една голяма каца и хората започнали да носят. Двеста къщи — четиристотин ведра ракия.

Обявил я даскалът за продан. Дошли търговците, опитали я и сърдити си заминали.

Каква била работата: всеки от селяните мислел, че две ведра вода няма да увредят на една каца силна ракия…

„Бог да прости баща ми, че умря в пазарен ден. За негово и на духа му успокоение дюкянът ще бъде отворен до късно следобед“…

Габровец, заминал по търговия. Продал стоката и решил да телеграфира на жена си:

„Стоката продадох на сметка. Пристигам Габрово петък вечерта. Твой Димитър“

Телеграмата му се видяла дълга и си рекъл:

— Мара ме знае, че винаги продавам на сметка. Защо да й го пиша!

Зачеркнал ненужното и от телеграма останало:

„Пристигам Габрово петък вечерта. Твой Димитър“

Пак му се видяло, че ще даде много пари.

— То се знае, че ще се върна в Габрово. И няма да се губя без работа до неделя и да харча от готовото я!

Задраскал началото и на телеграмата останало:

„Твой Димитър“

— Неин съм я! На кого ще бъда?! Защо трябва да харча пари да й го казвам…

Скъсал бланката и излязъл.

Когато на един шотландец от Абърдийн разказали анекдота за габровците, които нощем спирали часовниците си, за да не им се изтъркват частите, той попитал:

— А нощем как познават колко е часът?

И за да не остане по-назад, разказал:

Аз имам един съсед, който държи тръба под кревата си. Когато нощем иска да научи колко е часът, отваря прозореца и надува тръбата. Винаги се намира някой, който да извика: „Кой идиот тръби в два часа и двайсет минути през нощта!“

… диня и пъпеш на заем не дават: дадеш тънкокора, ще ти върнат дебелокора.

… в стремежа си да се пазарят, създали най-малката парична единица — бодката, която е една шестнадесета част от стотинката. Затова ги наричат „бодкаджии“.

… купуват ли нещо, искат да им го загънат в днешен вестник.

… намерят ли връвчица, навиват я на пръста си. Навие ли се веднъж — прибират я. Все ще стане за нещо!

… пробиват на полозите дупки, а отдолу връзват торбичка. Кокошката снесе, обърне се и види ли празния полог — пак се напъне да снася.

… когато ядат, си свалят очилата, за да не им се хабят стъклата.

Посетитител на габровска кръчма казва сърдито на съдържателя:

— Във виното има вода!

— Трай си бе, човек! Не ти искам пари за водата!

Из едно писмо:

„Много се извинявам, мили чичо, че не мога да те посрещна на гарата. Ще дойде жената. За да те познае, в лявата си ръка носи прасенце или поне гъска…“