Габровски шеги

На габровец му дотрябвало шишенце. Намерил едно, но в него имало малко йод. Досвидяло му да го хвърли, затова си порязал пръста, изразходвал лекарството и после използувал шишето.

Вървял един габровец по улицата и като видял, че децата играят пред къщата му, им рекъл:

— Какво сте се струпали тук, бре? Ей там, на ъгъла един човек е разтоварил цяла кола ябълки и даром ги раздава — кой колкото поиска.

Момчетата зарязали играта и хукнали където им казал габровецът.

Той постоял, погледал надпреварата на втурналите се деца и без да ще помислил: „Ами ако там наистина раздават ябълки!“…

И се понесъл след децата.

Габровец отишъл на гости при съседа си. Оня го гостил с мед, но той бил толкова рядък и безвкусен, че габровецът не се стърпял и рекъл:

— Ясно е, че тоя мед е от времето, когато пчелите още не се били научили да правят мед.

Габровец завел жена си да й оперират сливиците.

— Трябвало е да ги отрежат още когато жена Ви е била дете — казал лекарят след операцията.

— Тъй ли?! — рекъл габровецът — Тогава пратете сметката за операцията на тъста ми.

Габровец пътувал с влак. На всяка гара той слизал, отивал до гишето и си купувал билет до следващата.

Запитали го:

— Защо не си вземете билет до Габрово? Така е по-скъпо, а изглеждате и толкова зле.

— Тъкмо затова — отвърнал габровецът. — Лекарят ме изписа за мрене, може и по пътя да се случи. Защо ми е тогава цял билет, който няма да мога да използувам.

— Татко, като тупах килима, намерих една стотинка. Какво да правя?

— Продължавай да тупаш!

Сервитьор в габровски ресторант пита своя колега:

— Защо не изхвърлиш оня тип навън? Гледам, вече четири пъти го будиш, а той все заспива.

— Защо да го изхвърлям?! Всеки път, когато го събудя, той пита за сметката и плаща…

Съвипускници решили да се съберат. Разпратили покани и в уречения ден си устроили среща в един ресторант. Накрая сервитьорът теглил калема — кой какво има да плаща. Стигнал и до габровеца.

— Аз съм с покана — отвърнал той.

Съвременен габровски внук казва на дядо си:

— Дядо, сега е на мода да се купуват коли на внуците, които са подновили дядовото си име.

— Аз съм от старата мода, дядовото.

— Татко, нощес сънувах, че си ми купил за пет лева шоколад.

— Ако бъдеш послушен, за Нова година можеш да сънуваш, че съм ти купил цяло кило.

— Ганчо, на̀ ти два лева. Иди да купиш две банички — едната за тебе, другата за мене.

Малкият Ганчо се връща след малко, като дояжда своята баничка.

— На̀ ти левчето — казва той. — Беше останала само една баничка.

Габровец поправял зида на оградата. Видял го съседът и решил да му помогне — зер камъните били тежки за сам човек.

Вечерта, когато свършили работата, габровецът отрил ръце в престилката и рекъл:

— Жив да си, комшу, че помогна. Затова: благодаря! — да не кажеш, че е без нищо.

Пратили двама войника да донесат заложени мишени. Единият от тях започнал да ги оглежда.

— Какво ги гледаш? — запитал другият.

— Гледам коя мишена има повече дупки, че да ми тежи по-малко.

Габровец навестил сина си, ученик в София, а той побързал да се похвали:

— Тате, днес спестих един лев, като не се качих на трамвая, а тичах подире му чак до училището.

— Будала! — изругал го баща му. — Не можа ли да тичаш подир някое такси, та печалбата ти да излезе тройна.

Младо габровче се главило да учи зидарство. Но попаднало на майстор, който ги карал да работят „от тъмно до тъмно“.

— Майсторе! — викнало една вечер габровчето. — По зида лази мишка!

— Нищо не виждам в тъмното — смотолевил майсторът и продължил да зида.

— Е, щом е станало тъмно — спираме! — рекло габровчето и всички дружно си разпасали престилките.

Събрали се приятели в кръчмата. След като се почерпили, най-развеселеният поискал да изпревари другите.

— Аз плащам! — и се обърнал към кръчмаря. — Пиши на тефтера!

— Добре — приел да го не срами пред хората кръчмарят.

А другият изтълкувал, че има още кредит, и предложил втора почерпка.

— Не, стига вече при мене — отвърнал кръчмарят, който бил габровец. — Аз не съм завистлив… Тук има и други кръчмари. Нека и те да спечелят нещо от тебе.