Габровски шеги

Габровче запалило свещ за покойната си майка. След малко баща му я угасил:

— Останалото ще пазиш за мене, сине!…

Запитали един габровец — страстен пушач — защо пали цигара, след като я раздели на две.

— Така мисля, че пуша две цигари и паля по-нарядко — отвързал той.

… не си хабят паметта да помнят всичко, а само онова, от което ще имат полза.

… режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо след тях вратата и не изстива собата.

… когато гощават с чай, предварително затоплят ножовете, за да не може да се вземе с тях от маслото.

… когато боядисват нещо, не слагат табелка с надпис: „Пазете се от боята!“, а „Пази боята!“

… варели на чорба и клечките, подложени под гергьовското агне при неговото печене.

… слагат кранчета на яйцата, та да точат толкова, колкото им трябва — зер цяло яйце е много за една чорба!

… пият червено вино — от него остава поне боята. От бялото — нищо!

На габровец се повредил телевизорът — образ има, звук — няма.

— Жена — рекъл той, — я се обади на съседа да усили техния говор. От тук ще гледаме, а от там ще слушаме.

Преди години излизащият в шестнадесет страници буржоазен правителствен вестник „Нови дни“ се продавал в Габрово със следната реклама:

„Шестнадесет вестника за левче!… Шестнадесет вестника за левче!“

— Вярно ли е, че си омъжил дъщеря си за твоя касиер?

— Вярно.

— Но нали му нямаше доверие?

— Пак му нямам, ама размислих: той ще ме краде, но поне парите ще отиват при дъщеря ми.

Габровец поправял покрива на къщата си. Но се подхлъзнал и паднал. Прелитайки край прозореца на кухнята, викнал:

— Жена, днес готви за един по-малко!

Пътували габровец и севлиевец с параход. Севлиевецът се примолил:

— Дай да облека един твой костюм.

— Че нали си имаш?

— Не мога да плувам. А като съм с твоя костюм, при корабокрушение ще се хвърлиш да ме спасиш.

Синът на габровец иска да учи за лекар.

— Ахмак! — скастрил го баща му. — Стани зъболекар! Хората имат едно сърце, а 32 зъба.

Трябвало да се подмени подът на едно училище. Настоятелството обявило работата на търг. Първоначалната цена била 400 лева.

На предприемачите им се видяло евтино. Ала дошъл един габровец и наел работата на половин цена.

Когато започнал, цялото село се извървяло да види кой е този глупчо. А той поглеждал събраните хора, подсмивал се и подвиквал:

— Ей, я подръж тука!…

— Ти бе, мъж ли си? — подкачал друг. — Можеш ли сряза това дърво?…

— Кой ще подаде оная дъска?… Ха, сега закови я!

Накрая хората от селото свършили работата, а габровецът прибрал парите.

Известната българска оперна певица Христина Морфова е завършила габровската гимназия. След години дошла да се види с приятелките си, с хазайката…

Вечерта, преди да легне, хазайката поставила под леглото сандък, за да не се разтегне пружината.

Габровец си поръчва цървули:

— Слушай, бай Христо. Направи ми едни евтинички цървули. Ще ти ги платя, като да са от долно качество, ама ти гледай по здравина да са нещо, дето ешът му да няма…

— Дай ми пет яйца от черна кокошка — рекъл габровец на продавачката.

Жената се почудила.

— Ако ги познаваш, избери си.

Габровецът избрал най-едрите, платил и си заминал.

Попитали габровски лекар:

— Защо когато преглеждаш пациентите си, винаги ги питаш с какво се хранят? Има ли това значение за диагнозата?

— За диагнозата — не! Но за определяне на хонорара…

Разбрал, че музеят изкупува старини, габровец предложил чифт обувки:

— Тия обувки са истинска антика: баща ми ги е носил за чизми през Първата световна война, когато си дойде, аз ги носих като обувки; после жена ми ги мъкна като чехли; детето ги прави лодки; през Втората световна война — от немай къде — пак ги носих… Наистина те са една рядка антика!

— Представи си, оставих бележка на Тотя, че на обяд ще отида у тях да го потърся. Когато отидох, го нямаше…

— Значи е намерил бележката…

— Баща ми полудя и аз поех дюкяна.

— Значи ще ми увеличиш кредита?