Габровски шеги

А в едно от чекмеджетата намерили вързоп с надпис:

„Малки връвчици, които не стават за нищо“.

След смъртта на своя баща признателният му син габровец поставил скромен паметник с надпис:

„Тук почива Васил Тонков“.

На една от панихидите на гроба синът не издържал и паднал от сърдечен удар. Предусещайки края на живота си, той се примъкнал до паметника и под името на баща си добавил: „… и синът му Тонко“.

В Габрово качеството на кафето, с което черпят гостите, е три вида: чисто кафе — К, ръж — Р и изсушена недоизпита утайка от кафе — Т. Според гостите — и кафето.

Веднъж на едно габровско семейство дошли жени с шапки, жени без шапки и прости жени. Домакинята поръчала на слугинята да свари кафе. Но понеже гостите били различни, слугинята се объркала и попитала стопанката от К, от Р или от Т да свари кафе.

— От С — веднага отвърнала тя и намигнала да смеси от К, Р и Т.

Заможен габровец бил на смъртно легло. Поискал да му изпратят свещеник. Синът все отлагал, разчитайки, че и без изповед ще мине. Но старият все настоявал и синът се принудил да повика попа.

— А ако вече баща ти е умрял! — смъмрил го свещеникът, като разбрал, че идват съвсем накрая.

— Не бой се, отче. Докато не пристигнеш, няма да умре — успокоил го синът. — Аз му обещах, че като дойдеш, ще му върнеш стоте лева, които му дължиш.

Подиграли се веднъж на дядо Миньо Попа, че е виден, тачен човек, но е голям скъперник.

— Всяка съдина е скъперник — спокойно им отвърнал той. — Иначе не би удържала това, което е в нея.

На един габровец му предложили работа. Попитал каква ще бъде заплатата.

— Ами отначало седемдесет лева, а по-нататък, като те повишим два-три пъти, ще стигне сто.

— Добре — отвърнал той. — Непременно ще дойда, но по-нататък.

… горят свещ за 10 пари, за да намерят 2 пари, само да не загубят навика да жалят и последната пара.

… когато тръгнели за Божи гроб, вземали всичко необходимо за една година пътуване: брашно, пестил, сирене, сушени сливи, дори и… кисело зеле.

… често си ходят на гости „със саханите“ /всеки си носи яденето/, а на Гергьовден дружно, роднински на обща трапеза — всеки си яде агнето.

… толкова ценели водата, че в пръските на водоскоците привиждали скачащи алтъни.

… когато по света едва се заговорва за нещо ново, в Габрово то вече се прави.

… купуват кокошки оттатък Балкана. След всеки планински тунел кокошките мислят, че се съмнало, и снасят по едно яйце.

Другоселец правел покупки при габровски търговец и между другото запитал, като как тъй на всички габровци им иде отръки, че умеят.

— Ядем една риба. От нея ще да е — отвърнал габровецът.

Селянинът поискал и нему да продадат от тая риба. Платил скъпо и се разделили.

След време се срещнали отново.

— Изядох рибата, но габровец не станах — казал другоселецът.

— Значи трябва да купиш пак.

— Да купя, ама много скъпо ще ми излезе… Виж, ако сега ми я дадеш по-евтино… — запънал се селянинът.

Търговецът се позасмял и свойски поканил в дюкяна си за пазарлък поумнялия от солената риба другоселец.

Кондукторът пита едно момченце:

— В кой си клас, малкия?

— В трети.

— А на колко си години?

— На пет… — отвърнало габровчето, за да не му искат билет.

Габровец слиза от влака и пита един файтонджия:

— Колко струва до центъра?

— Два лева. Заповядайте!

— Благодаря. Само питам, за да зная колко ще спестя.

— Защо плачеш? — запитал един минувач детето, което плачело на една габровска улица.

— Мама ми беше дала левче, а аз го загубих.

— Ето ти левче. Недей плака.

Детето взело левчето и заплакало още по-силно.

— Защо плачеш пак?!

— Защото, ако не бях го изгубил, сега щях да имам два.

„… имуществото, събрано с триста мъки: мъка да го изкараш, мъка да го спестиш, мъка да го запазиш…“

Веднъж от училище на малки габровски колиби отсъствувало едно от децата. На другия ден учителят го пита какво се е случило.

— Мама ми изпра гащите и… затова — обяснило детето.

След няколко дни обаче пак го нямало. Учителят го смъмрил.

— Бях тръгнал, господин учителю, но като минавах край вас, видях твоите гащи да съхнат на телта… — извинил се малкият.