Габровски шеги

Сутринта чорбаджията пита чираците:

— Кога ви събудиха калфите, бре?

— Когато станахме, шишето на лампата още пареше — отвърнали чираците.

Преди години буржоазен политически оратор заявил пред габровските си избиратели:

— Като дойдем на власт, ще премахнем митото върху солта и тогава всеки ще си соли яденето, колкото иска…

— Съседът ми иска сто лева в заем. Да му дам ли?

— Дай му. Все едно че на мене правиш услуга — посъветвал го другият, като съобразил, че може от него да поискат заема.

На пазара в град Елена габровски майстор на гаванки разположил сергия. Дошъл един селски чорбаджия, дълго ровил, оглеждал стоката и накрая попитал за цената.

— Хъм… Ти искаш пари, като че гаванките ти са сребърни!

Габровецът го измерил с поглед и рекъл:

— Слушай какво ще ти кажа: Балканът вратник няма. Откъдето искаш, оттам влез — дърва колкото щеш!

Габровец отишъл на море с детето си. Веднъж влезли с лодка навътре в морето. Заварила ги бурята и бащата се помолил:

— Ако се смилиш, господи, и този път да се отървем, ще ти запаля свещ като мачта…

— Тате, сега свещарите изливат ли толкова големи свещи? — обадил се плахо малкият.

— Мълчи бе, глупчо! — скарал се бащата — Нека мине бурета. После ще мислим за свещта.

Абърдийнец седнал да обядва в ресторанта заедно със свой новопознат от Габрово. И естествено поръчали си само една риба. Но и двамата забелязали, че рибата е по-тънка откъм опашката. Не вдигали очи от чинията, но и не посягали към нея — да не помисли другият, че е лаком, или пък му липсват маниери.

Рибата започнала да изстива. Абърдийнецът, от чиято страна била тънката част, подхванал разговор:

— Знаеш ли какво е философ?

— Не.

Абърдийнецът завъртял чинията с по-дебелата част на рибата към себе си и обяснил:

— Философ е човек, който може да завърти целия свят така, както аз завъртях чинията.

— А ти философ ли си? — запитал габровецът.

— Не. Ни най-малко.

— Тогава да оставим света такъв, какъвто си беше! — казал габровецът и завъртял чинията на старото й положение.

Пътувал габровски селянин до града бос, със стари кундури на рамо. С него вървял млад учител.

Селянинът погледнал новите му обувки, погледнал своите, па не се стърпял и рекъл:

— Хубаво ги гледай, даскале! Десет години ги нося!

— Още десет ще отидат, дядо, като така ги носиш — рекъл насмешливо младежът, неразбрал намека на стареца.

След като габровци и шотландци се преоткрили чрез своя хумор, започнали да общуват.

Веднъж шотландец и габровец отишли на безплатна беседа. Към края на беседата пуснали подписка за събиране средства с благотворителна цел. Тутакси шотландецът припаднал, а габровецът го изнесъл от залата.

— Носач, всичкият ли багаж е във вагона? — попитал габровецът.

— Да.

— Сигурен ли си, че не съм забравил нещо?

— Нищо… Освен бакшиша.

Любезен хотелиер отнесъл куфара на госта си до четвъртия етаж.

— Вземи да пиеш едно кафе! — и оня му подал бучка захар.

Хотелиерът не му поискал лична карта. В адресната книга записал: търговец от Габрово.

„Ти ми ела веднъж в Габрово, та да те заведа у съседите, да видиш как посрещат хората гости“…

Габровец бил поканен на гости. Когато седнал при другите, той извадил кутия цигари и предложил на съседа си отдясно.

— Благодаря, не пуша — бил отговорът.

Обърнал се и към съседа си отляво.

— Благодаря. Също не пуша.

Жена му пошепнала тихо:

— Защо не предложиш на домакина?

— Той е пушач! — отвърнал още по-тихо габровецът.

Попитали един габровец защо слиза и се качва на всяка трамвайна спирка.

— За да кажа на контролата, че току-що съм се качил.

Габровци поканили народния художник Цанко Лавренов да посети града и нарисува старо Габрово.

Приятели запитали художника разбрал ли е защо габровци предпочели той да нарисува картината.

— За по-евтино — отвърнал Лавренов. — Не пия, не пуша и с една порция гозба минавам цял ден.

След смъртта на един габровец всичко, което намерили в дома му, било много добре подредено и надписано.