Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Изпращам най-сърдечен поздрав на вас и на мисис Смит.

— Влезте!

— Капитан Смит, сержант Бронсън пристига по ваша заповед!

(Не те познах, татко. Впрочем, ти изглеждаш също като преди. Може би по-млад.)

— Свободно, сержант. Затворете вратата и сядайте.

— Да, сър.

Озадаченият Лазарус се подчини. Той не само не очакваше, че капитан Смит ще пожелае да го види, но гледаше и да не иска отпуска, за да не ходи до Канзас Сити по две причини: първо, през тази седмица там можеше да се засече с баща си, а второ, баща му можеше да не дойде за уикенда. Лазарус не знаеше коя ситуация е по-лошата, затова предпочиташе да избегне и двете. И когато дойдоха да го вземат с мотоциклет с кош, изпратен от капитан Смит, осъзна, че става дума за капитан Брайън Смит, едва когато се качи на возилото.

— Сержант, тъстът много ми е говорил за вас. И жена ми също.

Нямаше какво да се каже в отговор, затова Лазарус кротко мълчеше.

Капитан Смит продължи:

— Не се смущавайте, сержант. Хайде да си поговорим по мъжки. Семейството ми, така да се каже, ви е осиновило и аз от сърце одобрявам това. Работата е там, че нещо подобно предприемат и военните министерства чрез Червения кръст, Асоциацията на християнската младеж и църквата; тази програма си поставя за цел всеки човек с военна униформа задължително да получава писма от къщи. Нека за известно време те „осинови“ някое семейство. Пиши им, не забравяй да го правиш. И те също нека пишат писма на войника, нека му честитят рождения ден и му пращат малки подаръци. Какво мислите по въпроса?!

— Не звучи зле, сър. Това, което направи за мен семейството ви, капитане, чудесно се отразява на бойния ми дух.

— Радвам се да го чуя. А как бихте организирали подобна програма вие? Говорете, не се притеснявайте да изкажете собственото си мнение.

( Дай ми бюро — и аз незабавно ще направя кариера, татко! )

— Този проблем се разпада на две, не — на три части. Двете се отнасят към подготовката, а едната — към изпълнението. Първо, трябва да бъдат открити тези воини, второ, едновременно с това да се регистрират семействата, които желаят да им помагат. Трето, необходимо е да се уреди запознанството им. Първата задача може да бъде изпълнена от сержантите (това направо страшно ще им хареса — но нека бачкат).

Ще им се наложи да контролират дали ротният писар е проверявал кореспонденцията по регистъра на ротата. Процесът може да се ускори, но не си струва да се задържа пощата. Проверката не бива да се поверява на взводните; няма да им хареса тази задача, те ще се отнесат небрежно към нея. Всичко трябва да се направи там, където сортират пощата. — Лазарус се позамисли. — Но за да сработи всичко, нека капитанът ме прощава, командващият трябва да изиска чрез адютанта от всеки командир на рота, ескадрон или батарея отчет колко писма всеки от подчинените му е получил и написал през седмицата. ( Ах, проклетата намеса в личния живот и умножаването на количеството хартии, в които тъне армията! Онези, които тъгуват за дома си, имат личен живот, но те и без това получават писма. Самотниците нямат нужда от писма, а от жени и уиски. А тая котешка пикня, дето в тоя „сух“ щат ни я пробутват за уиски, ме превърна в заклет почитател на чая. ) Но всичко трябва да се изпълнява едновременно, капитане. Информацията трябва да влиза в отделна графа на седмичния отчет. Ротните командири и старшите сержанти ще си имат главоболия, ако цялата тая работа ще изисква прекалено много време — и командващият ще започне да получава отчети, съставени от ротните писари. Капитанът прекрасно го знае и без мен.

Бащата на Лазарус се подсмихна и заприлича на Теди Рузвелт.

— Сержант, вие току-що ме накарахте да се откажа от писмото, което бях подготвил за генерала. Аз се занимавам с планиране и обучение, така че никоя нова програма няма да увеличи канцеларската работа, ако това зависи само от мен. Вече се бях поизпотил, докато обмислях как да я сведа до минимум, и вие ми дадохте отличен съвет. Кажете, защо не откликнахте на предложението да се обучите за офицер? Впрочем, ако искате, недейте да казвате — това си е ваша работа.

( Каня се да излъжа, татко — нима мога да ти кажа без заобикалки, че на фронта взводният може да разчита да оцелее към двайсет минути, ако действа по устав, когато поеме командването на взвода. Войната е жестока! )

— Хайде да си представим, че аз ще се съглася, сър. Един месец ще мине, докато нещата бъдат утвърдени. Ще последват още три месеца в Бенинг, Ливънуърт или другаде, където ме пратят. Сетне връщане тук или изпращане някъде си: получавам новобранци. Прекарвам шест месеца с тях и поемаме с корабите. Там наново предстоят учения, доколкото знам. Общо всичко прави около година; войната свършва, а аз така и не съм воювал.