Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Започнах да пиша дневник, където избягвам да споменавам за Терциус и за всичко останало (подобен ръкопис би могъл да ми осигури място в лудницата) — той представлява само изброяване на събитията. Когато го довърша, ще го изпратя на стария Айра Джонсън, който ще запази тетрадката, а когато войната свърши и аз се сдобия с нужното свободно време и възможността да се усамотявам, тогава ще напиша към него нещо като обстоен коментар, а освен това ще миниатюризирам и стабилизирам дългото послание. Странни проблеми измъчват един историограф, предприел пътешествие във времето. Само уелтъновото кубче би ми позволило да запиша всичко, което мога да кажа за цели десет години. Впрочем не бих могъл да го използвам, защото технологията още не е разработена.

Между другото… Ищар, ти наистина ли си сложила в корема ми записващо устройство? Много мило от твоя страна, скъпа, но понякога проявяваш прекомерна изобретателност… Наистина имам нещо в стомаха. Въпросният предмет не ме притеснява, но лекарят, който ме изследва на повиквателния пункт, го забеляза веднага. Той не си направи труда да проверява какво е, но на мен ми се наложи сам да се изследвам. Наистина напипах имплантант в стомаха си. Сигурно е един от изкуствените органи, за които вие, подмладителите, не обичате да разказвате на „дечицата“ си, и подозирам, че ще открия там само едно уелтъново кубче със закачено за него „ухо“ и десетгодишен енергиен запас. Размерите съвпадат.

Как така не ме попита, скъпа, преди да пъхнеш микрофона в тумбака ми? Изобщо не е вярно, че отговарям с „не“ на учтивите молби — тази лъжа се разпространява от Лаз и Лор. В краен случай Джъстин можеше да се обърне към мен чрез Тамара, защото на нея никой не може да й откаже. Ала Джъстин тепърва ще ми плати за това — ще му се наложи десет години да изслушва куркането на червата ми.

Обаче Атина ще филтрира всички странични шумове и ще му предостави датирана и индексирана разпечатка. Това е несправедливо, да не говорим, че по този начин се нарушава правото ми на усамотение. Нима с нещо съм те засегнал, Атина? Моля те, миличка, направи така, че Джъстин да си плати за този номер.

Откакто съм постъпил в армията, още не съм видял никого от родното ми семейство. Но веднага щом ми дадат отпуска, ще отскоча до Канзас Сити. Сегашният ми статут на герой ми предоставя някои привилегии, които не се полагат на един цивилен ерген: във военно време моралът отслабва и аз ще мога да прекарам известно време със семейството си. Те са много добри с мен: почти всеки ден получавам писмо, а всяка седмица — пай или бисквити. Колкото и да е жалко трябва да гощавам и останалите. А писмата ги чета и препрочитам.

Би ми се искало да получавам толкова лесно и писмата от семейството ми на Терциус. Повтарям основното съобщение: срещата е определена за 2 август 1926 година, 10 земни години след кацането. Последната цифра е 6, а не 9.

Драги мистър Джонсън!

Поздрави на вас и на цялото ви семейство — Нанси, Керъл, Брайън, Джордж, Мери, Уди, Дики, мъничката Етел и мисис Смит. Нямам думи да опиша колко ме трогнахте с това, че приехте сирачето в семейство Смит, още повече че и капитан Смит е съгласен да го сторите. За мен вие станахте моето семейство от онази щастлива и тъжна нощ, когато ме изпратихте на война с цял куп подаръци, добри пожелания и практически съвети — тогава скрих от всички ви сълзите си. Мисис Смит ме уведоми, че нейният съпруг, капитан Смит, се е съгласил да ме приеме в семейството — какво пък, очите ми са насълзени отново, а един военен не бива да показва подобна слабост. Не съм навестявал капитан Смит. Схванах намека във вашето писмо, но нямам нужда да го правя: достатъчно дълго служа, за да съм наясно, че подобна постъпка не подхожда на един доброволец. Не се и съмнявам, че капитанът няма да ме търси по същата причина; на вас няма да ви обяснявам нищо, защото вие сте служили по-дълго от нас двамата с капитана. От страна на мисис Смит това е било крайно любезно, но вие можете да й обясните, че положението не ми позволява да се обръщам към капитана. И тя не е трябвало да моли съпруга си да общува с човек с по-низш чин.

Ако не успеете да я убедите в това (което е възможно, та нали армията е един особен свят), кажете й, че лагерът Фанстън е голям и няма никакъв транспорт, освен човек да се придвижва пеша. Не може да го обиколиш за един час, дори да свалиш ботушите; добавете и 55 минути за разговор с капитана, ако успея да го открия. Вие знаете, че животът тук е подчинен на строг ред — изпращам ви разписанието. Покажете й го, нека се убеди, че просто нямам време, защото по цял ден съм зает. Но аз ценя грижата й за мен. Моля ви, предайте на Керъл сърдечната ми благодарност за шоколадовите пасти. Също толкова вкусни са, като сладкишите на майка й — а това е най-високата похвала, която ми е известна. Те моментално изчезнаха, при това не само в моя празен стомах, защото другарите ми тук са страшни лакомници. Ако тя иска да се омъжи за ненаситно лаком канзаски момък, има тука един, който е готов да се ожени за нея само заради пастите. Сега вече не сме мексиканска пожарникарска бригада, както писах преди. Вместо кюнци за печки получихме истински окопни мортири, дървените оръжия изчезнаха и дори най-зелените новаци, едвам научили се да завиват наляво-надясно и да спират горе-долу едновременно, получават винтовки „Спрингфийлд“.