Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Морийн Дж. Смит.

6 април 1917 година“.

Лазарус преглътна.

— Винаги ще нося със себе си това съкровище, мисис Смит.

— Не мисис Смит, Тиъдър, а Морийн — и тя му протегна ръце.

Лазарус сложи малката книга в нагръдния джоб, прегърна Морийн и се докосна до устните й.

Отначало целувката й беше целомъдрена. Но изведнъж тя едва чуто простена, притисна се към Лазарус с цялото си тяло, отвори устни и страстно се впи в неговите. За миг Лазарус изгуби ума и дума: тази целувка обещаваше всичко, което Морийн можеше да му даде.

Измина цяла вечност. Най-сетне тя прошепна:

— Тиъдър… пази се. И се върни.

Лагерът Фанстън, Канзас

Скъпи близнаци и семейство!

Изненада! Запознайте се с ефрейтор Тед Бронсън, изпълняващ задълженията на сержант, най-кроткия от майсторите на военната дресировка в цялата национална гвардия на Съединените щати. Не, няма нищо, съвсем наред съм си. Просто за малко забравих основния принцип на играта на криеница. Сещате ли се? Най-лесно е да се скрие иглата в игленика. Значи, за да бъдат избегнати ужасите на войната, е най-лесно да се постъпи в армията. Давам пояснения, защото никой от вас никога не е виждал война или армия.

От глупост смятах да се спасявам от войната в Южна Америка. Но там изобщо не бих могъл да мина за местен жител, дори с моя отличен испански. Освен това там гъмжи от германски шпиони, които, разбира се, щяха да ме сметнат за американски шпионин и като нищо щяха да ми спретнат някоя мизерия — и край на старото приятелче, Господ да благослови невинната му душа. Освен това тамошните девойки имат прекрасни, черни като въглен очи, подозрителни стари компаньонки… и бащи, които обожават без причина да стрелят по разните гринго. Нездравословен навик. Нездравословно място.

Но ако бях останал в Съединените щати и се бях опитал да изклинча от армията… Една непредпазлива стъпка — и се озовавах зад студен каменен зид, на хляб и вода. Освен това щяха да ме принудят да троша камъни. Неприятна перспектива.

Но във военно време за армията отива най-доброто — а на леката заплаха за здравето, произтичаща от стрелбата, може да не се обръща внимание. Тя може лесно да бъде избегната.

Как? Ерата на тотална война още не е настъпила и има много места, където един страхливец (тоест аз) може да избегне всякакви оскърбления от страна на непознати. В тези времена не всеки може да си изпроси куршума. Загиналите са още по-малко, но аз не смятам да допускам подобен риск. В настоящото „тук и сега“ военните действия се осъществяват в определени райони, освен това в армията има толкова длъжности, че може да се служи не само на предната линия, а и там, където униформеният е само едно привилегировано гражданско лице. Уредих се на такава служба и най-вероятно няма да я напусна до края на войната. Нали все някой трябва да обучава тези храбри и недодялани селски момци, да направи от тях подобие на войници. А добрият инструктор се цени в армията и офицерите не желаят да се разделят с него.

И така, когато бях обзет от пламенно желание да воювам, научих, че няма да ми се наложи да участвам в сраженията. Ще уча новобранците да маршируват, да стрелят, да боравят с оръжие, с щик, да се бият невъоръжени, ще ги обучавам на хигиена в полеви условия, на абсолютно всичко.

Смайващите ми познания по военните въпроси будят тук учудване, защото аз нямам натрупан опит (нали не мога да призная, че дядо ме е научил да стрелям пет години след приключването на тази война, а после, след още пет години, съм се учил да боравя с подобно оръжие като кадет и че през всички бъдещи векове постоянно ми се е налагало да се занимавам с това от време на време).

Тук вече се говори, че съм служил във Френския чуждестранен легион — този корпус на един от съюзниците ни се състои от главорези и крадци, от избягали престъпници, прочули се с побойническите си подвизи — а после съм дезертирал и съм се записал в американската армия под друго име. Налага ми се да възразявам; аз се мръщя, когато някой прекалява с намеците си, но понякога „по погрешка“ отдавам чест с длан, обърната напред, и заради тези френски маниери всички са убедени в приписвания ми произход. Познанията ми по френски в много отношения обусловиха възхода в кариерата ми от изпълняващ длъжността ефрейтор до чин ефрейтор, с последващо представяне за производство в сержантска длъжност. В лагера има френски и британски офицери и сержанти, които ни обучават на окопна война. Всички французи говорят английски, но канзаските и мисурийските селяндури ги разбират с мъка. И в този момент започва да им посредничи някой си Лазарус. Така че двамата с френския сержант правим общо един добър инструктор.