Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Ах, вие, кучи синове! Не ни дадохте дори шанс.

— Имахте сума ти шансове. Само дето не се възползвахте от тях. Дора! Ще го направиш ли? Правото е твое.

— Нещо не ми се иска много.

— Е, хубаво.

Лазарус вдигна от земята втория пистолет на Монтгомъри, бегло го погледна, като отбеляза, че става за музея, но е съвсем читав, и довърши с трофея собственика му.

Дора побърза да се съблече.

— Чакай малко, скъпи, не искам да си изцапам роклята с кръв.

Когато остана гола, си пролича, че е бременна, и се видя, че под дрехата си е носела колан с кобур.

Лазарус също се освободи от шотландската пола и от цялото останало великолепие.

— Няма нужда да ми помагаш, скъпа. Днес цял ден работи! Дай ми най-стария комбинезон.

— Искам да ти помогна. Какво смяташ да правиш с тях?

— Ще ги сложа във фургона и ще ги закарам по-надолу покрай реката, за да се погрижат галоперите за тях, а после ще се върна. — Той погледна към слънцето. — До залеза остава час и половина. Времето ще ми стигне.

— Не искам да ме оставяш сама, Лазарус! Не и сега.

— Разстрои ли се, храбра моя Дора?

— Малко. Не прекалено. Ах… Срам ме е да си призная, но ми се прииска. Това е извращение, нали?

— Ти се възбуждаш от всичко, Дългокрака Лил. Да, общо взето реакцията ти е извратена… но се среща учудващо често, когато човек за пръв път се сблъска със смъртта. Няма от какво да се срамуваш. Това е просто рефлекс. И е по-добре да хвърлиш комбинезона — кръвта се измива много по-лесно от кожата, отколкото от дрехите. — След тези думи той отвори портата.

— Аз съм срещала вече смъртта. Когато почина леля Хелън, бях много по-разстроена, обаче за никаква възбуда не можеше и дума да става.

— Исках да кажа, когато се сблъскаш за пръв път с насилствена смърт. Скъпа, ще ми се да измъкна телата навън, преди кръвта да попие в земята. А приказките можем да ги оставим за после.

— Няма да можеш да ги натовариш сам. И не искам да се разделяме сега, наистина!

Лазарус се спря и погледна жена си.

— Ти си се разстроила доста повече, отколкото го показваш. Това също се случва често: в подобни случаи човек действа решително, напълно автоматично; реакцията на случилото се идва по-късно. Така че се пребори със себе си. Не искам дълго да оставям децата сами вкъщи. А да ги качвам във фургона при тия гнусни туловища също не е за предпочитане. Ела само за да се увериш, че съм се отдалечил съвсем малко, само на някакви си триста метра, после се върни и сложи чайника на печката. Когато се прибера, ще ми се наложи да се измия, дори по мен да не е капнала и капка кръв.

— Да, сър.

— Не долавям в гласа ти радост, Дора.

— Ще постъпя така, както искаш. Но можеше да събудя Закър и да го помоля да постои при децата. Вече е свикнал.

— Е, добре, скъпа. Само нека първо ги натоварим. Но ако повърнеш, оставаш с децата, пък аз ще се оправя с всичко сам.

— Няма да повърна. Почти нищо не съм яла.

— Аз също — каза Лазарус, който продължаваше да се занимава с неприятната си работа. После добави: — А ти извади страхотна реакция, Дора.

— Забелязах знака ти. Имах достатъчно време да се подготвя.

— Тогава още не бях сигурен, че ще посмее да извади пистолет.

— Наистина ли, скъпи? Аз знаех, че те искат да те убият, за да ме изнасилят — разбрах го още преди да седнат на масата. Нима ти не го усети? Затова се погрижих да ги нахраня по-добре — исках да станат по-тромави.

— Дора, ти наистина ли долавяш чуждите емоции?

— Само погледни физиономията му, скъпи. И децата му са същите боклуци. Просто не бях сигурна, че ще се справиш с тях. И бях решила да се покоря на насилието, ако това би могло да ни спаси.

— Бих допуснал да те изнасилят, само ако нямаше друг начин да спася живота ти. Днес, слава Богу, всичко се размина. Тия тримата ми се видяха подозрителни още при вратата. Техните три пистолета бяха на коланите, докато моя стоеше под шотландската пола — можеше да възникнат проблеми. Грешката им беше, че не се опитаха да ме убият веднага. Три четвърти от успеха във всяка схватка се дължат на решителността, трябва само да се улови моментът. Затова толкова се гордея с теб.

— Но ти свърши всичко сам, Лазарус. Даде ми сигнал, остана прав, когато той ти нареди да седнеш, а после отиде на другия край на масата, като гледаше да си по-далеч, когато започна да стрелям. Благодаря ти. За мен остана само изстрелът, когато той извади пистолета.

— Разбира се, че внимавах да не ме гръмнеш, без да искаш, скъпа. Имал съм и други такива случаи. Но само твоята точна стрелба ме отърва от необходимостта да се занимавам с татето и ми даде време да се оправя с Дан. А Лейди се зае с Дарби. Ако не бяхте вие, момичета, щях да съм принуден да се разкъсам на три части. Винаги съм смятал, че това е трудна работа.