Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

И на никого не му се струваше странно, че петгодишно момиченце говори в стихове, декламирайки сложен текст. Аз предпочитах това пред „Тичай, Петно, тичай! Гледай, Петно, гледай“ и други подобни глупости от времената след Бил.

Втори по популярност след книгите на Шекспир (и първи, когато коремът на Дора започнеше да се издува за пореден път) бяха моите медицински книги по анатомия, генекология и акушерство. Всяко раждане беше събитие, независимо дали е на котета, прасенца, муленца, кутрета или на козички; но поредното раждане на Дора бе суперсъбитие. И на илюстрацията, която изобразяваше разрез на майка с дете в утробата си, постоянно се появяваха нови отпечатъци от пръсти. В края на краищата ми се наложи да окача на стената тази картинка, както и някои други, показващи процеса на раждането. Откъсването на съответните страници бе единственият начин да се спаси книгата. После обявих, че желаещите могат да изучават картинките колкото си искат, но им забраних да ги докосват, като ги заплаших с наказание. Сетне, за да докажа, че заплахата ми е била сериозна, се принудих да напляскам Изолда — наказание, което бе много по-неприятно за мен, отколкото за дъщеричката ми. Впрочем тя ми помогна да запазя авторитета си пред останалите деца, защото всяко от слабите ми потупвания бе съпроводено с викове и сълзи.

Медицинските ми книги имаха странен ефект върху децата. Малките още от най-ранното си детство научиха английските термини, описващи анатомията и функциите на човешкия организъм. Хелън Мейбъри никога не бе използвала жаргон при разговорите си с малката Дора; Дора също разговаряше с децата си правилно. Но четенето на книгите ми доведе децата до интелектуален снобизъм; те бяха очаровани от сложните латински термини. Когато кажех „матка“, непременно някое от мъничетата ме уведомяваше, че в книгата пишело „утерус“. Или пък Андийн нахлуваше вкъщи, за да ни уведоми, че козелът Брадатко „копулира“ с Копринка. Дечурлигата веднага се втурваха да наблюдават процеса. Обикновено се отърваваха от тези глупости на четиринайсет или петнайсет годишна възраст и отново започваха да говорят на нормален английски като родителите си. Така или иначе не мисля, че латинският им вредеше.

Причината, поради която децата не се интересуваха от взаимоотношенията между мен и Дора по същия начин, беше в моите абсурдни, но неизкореними навици. Дора изобщо не се притесняваше от случаите, в които се нарушаваше уединението ни, за разлика от мен. Да оставаме насаме, ни се удаваше все по-рядко и по-рядко, докато дванайсет или тринайсет години след пристигането ни в долината най-сетне не построих по-голяма къща. Дългото строителство се дължеше на факта, че се занимавах с него само от време на време. Пренесохме се да живеем на новото място още преди завършването на строежа, тъй като вече изобщо не се побирахме в старата къща, а и поредното бебе (Джини) вече бе на път да се появи на бял свят.

Отсъствието на уединение не притесняваше Дора, защото за нея сладострастието й бе нещо напълно невинно. Но аз носех отпечатъка на културата, в която бях израснал — една култура, смахната във всяко отношение, особено пък на тази тема. Дора в много голяма степен ми помогна да се излекувам, но така и не успях да се доближа до нейната ангелска невинност.

Под невинност нямам предвид някакво детско невежество; говоря за истинската невинност на една умна, опитна и зряла жена, в която няма и капчица зло. Дора знаеше, че човек трябва да отговаря за постъпките си, вземаше трудните решения незабавно и поемаше цялата отговорност, ако се окаже, че е сгрешила. Не се притесняваше да се извини и на децата, и на мулетата. Но това не се случваше често, тъй като тя рядко грешеше. Когато обаче все пак се случеше такова нещо, тя не се самобичуваше, а гледаше да поправи грешките си и да се учи от тях.

Тези качества бяха вродени, а вероятно и Хелън Мейбъри бе добавила нещо от себе си при възпитанието на момичето. Хелън беше разумна и чувствителна жена. Ако се замисли човек, тези две качества се допълват взаимно. Чувствителният, но неразумен човек постоянно обърква нещата, при него вечно нещо не е наред. Разумният, но нечувствителен човек… всъщност аз още не съм срещал такива и дори се съмнявам, че изобщо съществуват.

Хелън Мейбъри бе родена на Земята, но с преместването на новото място беше успяла да се освободи от вредните навици и не възпита Дора по стандартите на умиращото земно общество. За взаимоотношенията между двете ми бе разказвала и Хелън, но повечето неща узнах от самата Дора, след като вече се бе превърнала в зряла жена. След като опознах добре непознатата, за която се бях оженил (а винаги при началото на съвместен живот мъжът и жената практически са непознати един на друг, колкото и да са сигурни в противното), разбрах, че Дора е знаела за отношенията, които някога съществуваха между Хелън Мейбъри и мен, включително за икономическата, социалната и физическата страна на въпроса.