Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Естествено, Дора не ме ревнуваше от „леля Хелън“; за Дора ревността беше само една дума, която не й говореше повече, отколкото думата „залез“ говори на земните червеи. Отношенията между мен и Хелън за нея бяха естествени, разумни и напълно благопристойни. По всичко изглеждаше, че примерът на Хелън се бе оказал решаващият фактор, накарал Дора да ме избере за съпруг, тъй като за красота и очарование у мен не може да става и дума. Хелън не бе учила Дора, че сексът е нещо свещено; чрез собствения си пример тя бе показала на момичето, че сексът е просто начин двама души да бъдат щастливи заедно.

Да вземем тези трима хищници, които ние убихме. Ако бяха добри и порядъчни хора — каквито са например Айра и Галахад — при създалото се положение, в което на четирима мъже се пада една жена и съотношението няма как да се промени, предполагам, че Дора би им влязла в положението и леко и естествено би преминала към полиандрия, като същевременно щеше да успее да ме убеди, че това е най-доброто решение за всички.

С допълнителните съпрузи тя не би нарушила брачния си обет; всъщност Дора не ми се бе клела във вечна вярност. Аз не позволявам на жените да ми дават подобни обещания, защото знам, че ще дойде ден, в който ще им се наложи да ги нарушат.

Така че Дора би могла да направи щастливи четирима порядъчни, честни мъже. Нищо не й пречеше да обича все повече и повече хора — Хелън се бе погрижила за това. А още древните гърци са знаели, че един-единствен мъж не може да загаси огъня в кратера на Везувий. Или така бяха казвали римляните? Няма значение кой го е казал, важното е, че е истина. Не е изключено подобен брак да бе направил Дора още по-щастлива. А ако тя бе по-щастлива, би следвало и аз да стана по-щастлив, макар че е трудно да си представя, че може да съществува по-голямо щастие. Наличието на допълнителна мъжка сила би ми улеснило живота — аз винаги имах страшно много работа. Приятно щеше да е да имаме и компания. Стига, разбира се, това да бяха мъже, подходящи за Дора. Що се отнася до самата Дора, щом имаше достатъчно любов за мен и всичките ни деца, трима мъже допълнително едва ли щяха да изтощят ресурсите й — тя бе неизчерпаем източник на любов.

Разбира се, всичко това са само хипотези. Тримата Монтгомъри толкова малко приличаха на Галахад и Айра, че трудно могат да се смятат за членове на същата раса. Тези твари си търсеха смъртта и я намериха. Не научих почти нищо за тях, след като разгледах фургона им. Минерва, те не бяха преселници; във фургона им нямаше никакви инструменти за обработване на земята. Нямаше нито рало, нито торби със семена. Освен това и седемте им мулета бяха скопени . Не знам какво са възнамерявали да правят. Може да ги е водело само любопитството и да са искали да се върнат към „цивилизацията“, когато се уморят от пътешествия? Или пък са разчитали да намерят някакви заселници, преодолели преди тях Безнадеждния проход, и със сила да ги принудят да им се подчиняват? Не знам — никога не съм се опитвал да разбера гангстерите; просто винаги съм знаел как трябва да постъпвам с тях.

Фаталната им грешка беше, че разсърдиха милата и добра Дора. Тя с изстрел изби пистолета от ръката на Монтгомъри, вместо да се цели в някоя по-лесна мишена: корема или гърдите. От значение ли бе това? От решаващо значение според мен. Бандитът ме беше взел на мушката си и ако Дора бе стреляла в него , а не в пистолета, дори да го бе уцелила, вероятно рефлексът му щеше да сработи, пръстите да се стиснат, а аз да получа куршум. От това можеха да произтекат около дузина последствия, кое от кое по-неприятни.

Щастлива случайност? Изключено. Дора вече се е била прицелила от тъмната кухня. И когато той измъкна пистолета, тя веднага се е ориентирала и стреля в оръжието. Това беше нейната първа и последна схватка. Но какъв боец се оказа само това момиче! Оправдаха се всичките усилия, които бяхме вложили в тренировките. Но всякакво майсторство би било безполезно без студеното точно разсъждение, което я е накарало да порази значително по-трудната цел. На това не съм я научил аз, с подобни неща човек се ражда. Очевидно и при нея бе по рождение — нали и баща й в последния миг от живота си бе взел правилното решение.

Бяха изминали седем години от тези събития, когато в Щастливата долина се появиха нови гости. Те пристигнаха с три фургона, три семейства с деца, истински заселници. Радвахме се да ги видим, а аз особено много се радвах на децата им. Защото ни трябваха яйца. Истински яйца. Човешки яйцеклетки.