Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Бях достигнал целта си, поне засега. Струваше ми се, че „принцеса“ Хелън е по-защитена, отколкото й се искаше: нейните рицари й се кланяха, оказваха й почести и я наричаха „прекрасна принцесо“. Дори аз не се бях държал така със своите сестри.

Още преди следващото празнуване на Деня на Хелън от планините се спуснаха трите нови семейства и кризата приключи. Нямаше никакво съмнение, че „принцеса“ Хелън бе просната по гръб за пръв път не от някой от братята си, а от Сами Робъртс, тъй като тя веднага разказа всичко на майка си — още един пример за влиянието на Хелън Мейбъри. Дора я целуна и й каза, че е добро момиче. Иди при татко си да те прегледа. Така и направих. Няма нужда да казвам, че всичко бе наред. Дора контролираше ситуацията, както навремето Хелън бе следила как вървят нещата при Дора. Дъщеря ни забременя чак когато достигна възрастта, в която Дора се бе омъжила, като преди това хубаво се налудува. Взе я Оле Хансен. Свен Хансен, Дора, Ингрид и аз помогнахме на младоженците да обзаведат дома си. Хелън предполагаше, че детето е от Оле, и доколкото знаех, наистина бе така. Нямаше за какво да се безпокоя. Нямаше поводи за безпокойство и когато Зак се ожени за Хилда Хансен. В Щастливата долина новината за бременност беше равносилна на женитба; не помня някое от момичетата да се е омъжило, без предварително да представи подобно доказателство за своите способности. Във всеки случай нашите дъщери постъпваха именно така.

Чудесно е да си имаш съседи.

(Пропуснато.)

… Не само че беше пренесъл цигулката си през Бастион, но и можеше да свири на нея. Аз също бях свирил около петдесет години по-рано и си спомнях някои неща, така че се сменяхме един друг, защото Татенцето също обичаше да танцува. Съпровождаше движенията си с възгласи:

— Строявай ги! Поздравете дамите си! А сега тази отстрани. А сега тази отдясно! А сега — своята дама! Отведи я на мястото й! Всички да станат! Дръж я здраво! Давайте всички заедно!

— Хванете се за ръце, направете кръг!

— Наляво! Достатъчно! Сега назад и обикаляйте!

— Първата двойка — в Червено море! А сега момичето в ъгъла и мъжът до нея! Момчето в ъгъла и момичето вляво от него. Обикаляйте всички и продължавайте наляво и надясно!

— Антракт!

О, как се веселяхме! Дора се научи да танцува, когато стана баба и още танцуваше, когато вече бе прапрабаба. В първите години купоните ставаха у нас, защото къщата ни бе най-голямата и достатъчно удобна за такива събирания. Започнахме да танцуваме с настъпването на вечерта и не се спирахме, докато още можехме да различаваме партньора си. После вечеряхме на свещи и на лунна светлина, пеехме известно време и отивахме да спим, кой където свари — по стаите, на покрива, в градината, във фургоните — и никога не чух да се говори, че някой е спал сам. Приказките, че някой си е позволил малко по-голяма свобода, не бяха никакъв повод за безпокойство.

На следващата сутрин най-често имаше двойно представление — една трагедия и една комедия — на театрална група „Таверна Морска русалка “, след което тези, които живееха по-далече, събираха децата си, впрягаха мулетата и си тръгваха, а по-близките съседи първо ни помагаха да подредим къщата, преди да се захванат със своите си работи.

Спомням си само за една неприятност: някакъв мъж беше поукрасил жена си със синина по окото — заради някаква дреболия; шестима мъже, намиращи се наблизо, го изхвърлили навън и заключили вратата. Той толкова се вбесил, че потеглил нагоре по Великата клисура към Безнадеждния проход. Този факт не бил забелязан веднага, защото жена му взела децата и се пренесла при сестра си, която живеела със съпруга си и многобройната им челяд. И двете сестри заживели с един мъж — случай, който съвсем не беше изолиран. При нас нямаше никакви закони, засягащи брака, нищо не беше забранено. Обаче синината под окото на жената бе предизвикала неодобрението на съседите, което бе равносилно на обществено порицание — на един заселник не би могло да му се случи по-лошо нещо, ако не броим линчуването.