Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Василев взе думата:

— За Шанков съм съгласен. Много ще съм изненадан, ако се окаже замесен пряко. Той е по-скоро като помияр — лае, но се бои да хапе, защото може да получи ритник… Аз разговарях с Кръстев. Интелигентен човек. Тих, някак си свит. Не каза нито дума за Шанков, макар оня често да му е гостувал и е оставал до късно. Усещам, че просто не е знаел как да се отърве от него, без да стига до скандал. Самият Кръстев е от тоя тип хора, дето вечно ги мачкат. Пръв е подписал, когато Витанов предложил да дадат въздуха за строеж…

Здравчев се намесва:

— Дайте да уточним — мястото продадено ли е или дадено? Защото Ангелова пред мен каза, че е дадено, а Шанков спомена, че е продадено. Ние сме почти в центъра, да се вдигне мезонет над шестетажна сграда не е шега работа. Трябват строителни документи, трябва общината да одобри, собствениците да предоставят мястото…

— Кой е новият член на кооперацията? — питам и се ругая, че пропуснахме явното. Тия строителни материали, работниците, хаспела приех като част от пейзажа. А може да играят важна роля…

Христосков има отговор:

— Димитър Митов. Бизнесмен. С какво ли не се занимава, какви ли не бизнеси върти. И внос, и търговия, и производство. Странното е, че досега не е замесван в никакви явни далавери. Даже в мутренското време предпочиташе да стои настрани. Имаме някои информации, че е лоялен към всички партии…

— Тоест, плаща на всички? — питам…

— Именно… Чисти бизнес отношения… И с незаконна дейност не е засичан. Ни контрабанда, нито нелегално производство. Не е страхлив, но е предпазлив. Иска да живее спокойно, макар че…

— А тоя строеж?

Христосков е леко объркан.

— Нямаме информация за нещо незаконно. Трябва да проверя, но мисля, че се е спазарил с тая кооперация, взел е мястото горе — нямам представа купувал ли е, дадено ли му е…

Василев го прекъсва:

— В наше време подобен подарък, колега…

— Именно — съгласен е Христосков. — И аз се чудя защо едни говорят за даване, други за продаване…

Намесвам се:

— Колега, тоя строеж остава за теб. Моля те, вдигни, когото трябва, но нека сме наясно с предисторията му. Всички да включат в разговорите въпроси около строежа и базата му. Какво е решението на общото събрание, плащане състояло ли се е, кой кому колко е платил, юридически как е оформено…

Каменов пак се обажда:

— От разговора с Колев останах с убеждението, че е имало разправия между Шанков, Витанов и стария Караджов. Онзи не е искал да се вдига етаж над главата му. Според Колев — успели са да го убедят чак напоследък, нейде преди убийството. И тогава е подписан договор с Митов. Имало е някакво плащане, но кому колко… Колев знае, че кооперацията е получила някаква сума — щели да правят ремонт на фасадата. И Митов обещал да поеме за десет години грижите за чистотата по стълбището, както и сметката за асансьора…

Христосков се изправя:

— Малко е късно, но имам познати тук-там, ще ги вдигна. Мисля, че и до документацията на строежа ще стигна. А не е лошо някой да види какво има тук. Все пак в домсъвета поне копия от документите трябва да имат. Както и договореностите с Митов…

Прав е. И е местен — познава средата и хората. Затова му давам Милчев за помощник, а ние отново тръгваме по апартаментите…

Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба — да звънне на експертите — може нещо да са открили хората…

И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:

— Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върху тях има други отпечатъци — на Ангелова и Ангелов, както и такива, които няма с какво да сравним. Но е факт — кутийката за парфюм е била в ръцете на двамата, сетне други двама са боравили с нея… Върху флакона има само отпечатъци на Караджов и на Ангелова. При това тези на Карадажов са единични — от палец и показалец, докато другите са седем — явно често е боравено с флакона…

— Благодаря ви, много ви благодаря — казвам, все още осмисляйки информацията. После се сещам. — Искам да ви се извиня за тази вечер и да ви помоля да изчакате. Има още някои неща, които се налага да видите. Предполагам, че колегата Христосков скоро ще ви ги донесе…

Не мога да кажа, че отсреща потвърдиха с ентусиазъм, но все пак ми обещават, че ще изчакат… А Христосков ме гледа изчакващо…

Не бързам. Това, на което се надявах и което очаквах, се оказва факт. Неоспорим факт. Ангелова или Ангелов, а може и двамата, но някой от тях е свързан със станалото. Невъзможно е да отрекат — вече не върви оправдание от типа на: „Караджов ми подари парфюма“. И двамата бяха твърди — него ден не са общували с пенсионерите…