Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Да, и на мен ми е ясно. Но виж — това с „Гераците“…

Разговорът натам е необходим единствено, за да отклоня вниманието им от досегашното. Затова наблягам на ужасното убийство, разпитвам за останалите живущи във входа…

След което се сбогуваме. Но ги предупреждавам, че е възможно още да поговорим, та да не се чудят, ако звъннем…

Спускам се по стълбите и звънвам на вратата вляво. Отваря ми Милчев. Вътре кипи усилен труд. Обискът тече бързо. Върху масата в хола има кашон, а в него по всички правила са струпани някои вещи. В сами ъгъла е притисната картонена кутийка с разпознаваемия френски парфюм. Намерили са го…

Но, разбира се, обискът продължава сред потоци извинения. Ангелови мълчат. Дори мощната жена е затворила уста. Макар със сигурност да е имало заплахи за намесата на супер главния прокурор и кой знае какъв министър. Всеки нашенец има познати по върховете и в случай на зор се сеща как чрез братовчед си и посредством шурея му, ще стигне до сестрата на жена му, която е близка с Някой си…

Притварям очи — знак за Здравчев. Той — сред поток извинения — взема кашона, прилага протокола с все неохотно поставените подписи от Ангелови, тръгва. Ангелови са недоволни, но по всичко личи, че не усещат защо е това. Ясно им е, че всички са заподозрени, обаче не знаят дали и другаде има обиск, та затова мълчат. Оставяме Милчев при тях — с молба още час да изчакат… Всички разбираме, че това си е домашен арест, но се правим, че нищо особено не става…

Влизам в спалнята на Караджови. Младият Караджов седи на леглото, Първанов и униформеният са застанали — единият до вратата, другият откъм прозореца към балкона…

След мен е Здравчев с кашона. Внимателно, с ръкавици, взема кутийката с парфюма и я показва:

— Познато ли ви е?

Онзи не трепва:

— Да, подарих го на майка ми… Или подобен… Не мога да твърдя, че е същият парфюм, но съм почти сигурен…

— Че само в града ви кой знае колко такива са продадени…

Караджов някак си насила се усмихва:

— Надали… От вашия град е купен. Исках да зарадвам майка ми, а тук, уж сме по-голям град, не намерих нищо особено. Та помолих колегата Караманчев, който беше командирован в началото на август при вас — за подкрепление, да ми се обади, ако види нещо…

Сещам се. През лятото при нас идват немалко колеги от вътрешността. За подкрепа през туристическия сезон. Ние сме на 50 километра от големите курорти, но и при нас има доста летовници. Както и „свободни занаятчии“. За които се налага да полагаме особени грижи…

Караманчев не помня, слаб допир имам с някои звена в управлението. Но, щом е тукашен кадър, няма да е трудно да го открием и разпитаме…

Здравчев излиза. А в коридора го чака Каменов, който тръгва заедно с Христосков към управлението. Трябва да се намери Караманчев, да се извикат някои специалисти, да се направи експертиза, да се документира откритото…

Или поне аз се надявам да е открито…

Не обичам да играя вабанк, но в случая се налага. А и съм уверен в очакваното откритие…

Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно — Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.

Христосков ми докладва — нали съм му временен началник:

— Експертите работят върху парфюма. Върху кутийката има следи, не са много, смятат, че ще успеят да ги разчетат. Занесохме чашите с отпечатъци на Ангелови. А отпечатъци на Караджов има в делото. Колегата Караманчев го помолихме и той, след като разбра за какво е, веднага се съгласи да предостави отпечатъците си…

Обръщам се към останалите:

— Е, казвайте сега…

Започва най-младият. Каменов се опитва да е стегнат:

— Този Шанков е странен човек. Имам усещането, че мрази целия свят. И, въпреки това или за това, се опитва да командва наред. Даже и на мен почна да ми дава указания… Което е дразнещо, но не е престъпление. Обаче, сетне разговарях с Колев от първия етаж. Характеризира го като активен лузър. С много претенции и никакви възможности за издигане. И затова опитвал и в кооперацията им да вземе в ръце управлението. На която база се карал с Караджов — стария. Онзи бързо режел всичките му претенции… А младият Караджов бил намразен заради братовчеда на Шанков. Изобщо — според мен това е човек на шума, на претенциите, но никак не и на действието. Бързо се оттегля. Направих си експеримент. Попитах го за Витанови — започна да ги описва едва ли не пълномощници на Сатаната. Възразих му — и веднага даде на заден…