Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

— Колега, — казвам на Христосков — чака ви трудна работа. Направо — търсете подписите на Караджови в протокола за отстъпване на въздуха. И веднага дайте на експертите…

— Очакваш да са фалшиви? — пита ме той. Нещата вече се изясняват и няма защо да заобикаляме…

— Именно… Вече ми е ясна насоката — строежа. Убиецът, както казват вашите експерти, не е бил един. Двама или трима — поне някой от тях е бил от живущите тук. Ангелови са вече под око. Но има и други възможни…

— Външен човек? — пита Христосков…

Поклащам глава:

— Съмнявам се. Тоя, който е поискал терена, надали е желаел да се замесва с подробностите. Той поръчва, плаща — а как ще се постигне, не го интересува. И надали ще праща свои хора да свършат черната и опасна, все пак, работа…

Христосков кима. И промърморва:

— Как сме пропуснали тая версия…

Така е, но казвам:

— По време на убийството не е била официализирана. И надали някой от съседните блокове е предполагал за бъдещ строеж. Пък и… Ако те успокоява и ние минахме покрай нея. Добре, че Здравчев се сети за парфюма…

Те заминават, а аз викам останалите на бърз съвет. Информирам ги за резултатите от дактилоскопичната експертиза и те се разшумяват. Здравчев пръв казва:

— И като прибавим твоята идея за Гераците…

Обяснявам на Василев, който не е чул за това.

— Виждаш ли, още в протоколите за разпит ми направи впечатление, че трима сравняваха Караджови с Гераците. Но пък никой от останалите не споменаваше за кавги — особено за пари и имоти. После направих лека проверка. Оказа се, че Витанов смята повестта за преводна — тоест, не само не я е чел, ами и не помни що за творба е. Но тя се изучава в училище. И би трябвало поне жена му да помни. Обаче, тя не го поправи. Знаят за Гераците — кой им е споменал това? И други повтарят за Караджови — Гераците, та Гераците… Кръстев ги споменава. Разговарях с него. За повестта знае — чел я е, Елин Пелин спомена. Но призна, че сравнението не е негово, чул го е от Ангелова. Харесало му, макар да разбира, че няма нищо общо с Караджови… Ангелови са замесени — парфюмът говори. Витанов е хем председател на домуправата, хем няма понятие за книгата. Нему кой е внушил това? Предполагам — някой от Ангелови. Може и той да е искал да се покаже „кОлтурен“… Може… Но не ми се вярва…

Василев ми опонира:

— Не бързай! Все пак, за Ангелови имаме подкрепени подозрения, но за Витанов само твоите предусещания…

Прав е. И се съгласявам:

— Да, разбира се. Затова чакам с нетърпение Христосков. Ако документите са фалшифицирани…

Каменов бързо продължава:

— Витанов, Ангелови, Шанков… Тройката от управителния съвет. Те са събирали подписите, те не може да не знаят кой как е подписал…

Споглеждаме се и едновременно кимаме. Нещата се очертават…

И тръгваме пак по апартаментите. Сега — навеждаща към строежа беседа. Да видим кой какво знае, какво участие има, какви са връзките с поръчителя Митов…

Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.

— Жена ми си легна, уморителен ден е имала — обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето. — Но, ако трябва, ще я събудя…

— Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… — мърморя наведен. После се изправям и го следвам отново в хола…

Широката плазма е заета с някакъв филм от тия, дето им викам „трепачески“. Удобни за почивка — не натоварват нито мозъка, нито въображението. Просто следиш кой кого убива и се подхилваш при видените простотии и откровени глупости…

Не го упреквам. Нима след тежък ден може да се разтоварваш с интелектуален труд? Някой си кретен бил казал, че от умствен труд се почивало с физически. А обратното? Да сте видели шофьор или сервитьор за почивка да решават интеграли?

Гледа си човекът филм — добре…

Но — виж, това с двойното убийство… Хич не е добре…

— Пак да попитам за Караджови. Вие сте ги виждали по-често от другите — все пак, врата срещу врата сте…

Витанов се отпуска назад в удобния фотьойл. Държи чаша с нещо, на мен не ми предлага — запомнил е, че отказвам, щом съм на работа.

— Какво още да ви кажа? Тихи хора са двамата. Виж, синът им… Чувал съм скандали, веднъж дори се хванаха с баща си за гушите. Тъкмо излизаше и му каза нещо, старият посегна да го удари, младият го сграбчи за ръката… Но се усети нещо и бързо си замина…

— Пред вас?

— Не, не… Как пред мен? Аз чух шума, погледнах през шпионката да видя кой е, тогава всичко стана изведнъж…