Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

— Именно! — вдига палец Трифонов. — Да лобира… Не да убие, а да защити интереса му. А как — това вече е извън рамките на отговорността на Митов…

Внимателен е, внимателен… Но и аз не съм сигурен в ролята на Митов. Мисля си, че не е търсил премахване на несъгласните. Има положение, има пари, има определена власт в тоя град… Няма да рискува всичко за едно жилище… Пък може и…

Но реално погледнато — ако признае, че е плащал за лобизъм, може лобистите да кажат нещо за дадените им указания…

Знае ли човек…

Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.

— Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?

— Аз. С Василев…

— Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш — всеки си има особености…

— Нали 90-те свършиха…

— Някои не го знаят. И се боят от всичко. А други пък гърмят по всичко…

Разбирам го…

— При теб как е?

Христосков се смее…

— Да ти кажа ли колко хора вдигнах, та да извадим документите за строежа? И сега експертите работят. Като образец им дадох някои писма и записки на Караджов. Още не са приключили, но неофициално ме зарадваха — от пръв поглед се вижда, че няма подобие. Явен фалшификат…

— Въпросът е — чие дело е?

— Мисля, че не е на Митов. Надали ще се занимава с подробностите. Кому е оставил да извърши всичко това — ще разберем. Но няма полза. Ще има дума срещу дума. А и Митов със сигурност не е поръчвал мокри работи. Има бушон — може някой от неговите приближени да е, но по-скоро ще е някой от кооперацията. Дето се вика — за парите се е престарал…

— И не може да се докаже кой е поръчителят?

Христосков е сериозен:

— Ако убиецът е само изпълнител… Не, няма да признае кой е поръчителят. За убийство ще получи може би доживотен, за издайничество… Не, няма да се стигне по-далеч от тройката в блока…

В което и аз съм убеден — опитът си казва думата. Но трябва да опитаме, трябва…

— Добре, аз тръгвам към Митов, ти го предупреди. Адресът?

Христосков ми диктува…

В апартамента е тихо. Караджов и охраняващите го са в малката спалня. Хинов е до входната врата, Василев и Здравчев са на обиколка. Няма да дадем на хората тук да заспят. Но не по наша вина…

Трифонов се изправя.

— Виждам, че вървите по обещаващ път. Напипахте нишката…

— И колегите щяха да стигнат тук, ако бяха попаднали на строежа. А той е отложен, не се е говорело за него доскоро, съкооператорите са позабравили, колегите не са се заинтересували от документите на кооперацията…

Трифонов ме прекъсва:

— Да, разбира се… Важното е, че все пак просветна напреде ни…

И внезапно ме смайва:

— Какво ще кажеш да дойда и аз при тоя Митов?

Защо не? Но и — защо? Какво толкова го е заинтересувало? Прокурорски надзор? Но ние водим само начално разследване, с нас няма следовател, не изготвяме протоколи…

Не мога да откажа…

И кимам съгласно…

След което звънвам на колегите. Те пристигат бързичко — Здравчев от долния етаж, Василев с асансьора от втория. Събираме се в трапезарията и обяснявам кое как е досега. Променям решението си.

— Здравчев, тръгваш с мен към дома на Митов. Василев, слез в Ангелови — домашният арест продължава. Дръжте ги пак разделени. И поприказвай с тях — за кооперацията, за миналото им…

Василев се подсмихва:

— Бях при тях още в началото. И разговарях с жената. Горда е с мъжа си — управител е на фирмен магазин…

— Коя фирма?

— Месопреработвателна — и ме поглежда внимателно…

Месар? Те обикновено са едри хора, с червени лица, големи кореми… А тоя…

— Чакай, откога е управител…

Василев се изправя:

— Това исках да ти кажа. Започнал е във фирмата преди повече от 20 години. И се гордее с това. А е започнал…

— Касапин? — изтръгва се от мен.

— Коляч в местната им фабрика. Бил е коляч, после шеф на цех, сетне е поел цялото производство, а от година е шеф на показния магазин и представител на фирмата за региона…

Гледаме се внимателно. И Трифонов, и Здравчев, и Василев, и аз разбираме… Дребосък, а… Смешен, от хумористична карикатура взет… Явно това отвън е отлична коруба за този отвътре…

Нещата отиват по местата си…

Само дето ни трябват доказателства, а не само факти, мотиви и възможности…

В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък — кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща — два или три етажа…