Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Но… Оставаме на тая позиция. Няма доказателства. А фактите са лесно опровергаеми…

Разговорът натам тече по нашия план — за строежа, за отношенията с кооператорите, за самите тях с някои негови характеристики. Очаквано нехаресване на Ангелов, добри думи за Витанов и Шанков. Особено за последния — изпълнителен, сериозен, готов на всичко при поет ангажимент…

Поглеждам Здравчев. И той е разбрал, че от тоя храст заек няма да излезе. Крие се добре. Но засега не ни трябва — вече наблизо се мяткат опашките на чакалите, смятащи се за лисици и вълци едновременно…

Трифонов не се обажда повече. Но следи — много внимателно следи развитието на разговора. Имам усещането, че е в позицията на дебнещ хищник. Обаче — дори не се надига. Значи не е видял нужда…

В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.

— Тъкмо щях да те зарадвам…

Натам е ясно — експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива — премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Митов да твърди обратното. Но Митов е друга писта. И се съмнявам да ни пуснат по нея…

Сега отиваме отново в кооперацията. Каменов и Христосков трябва да са дошли вече. И наистина, когато влизаме в апартамента на Караджови, двамата са вече там…

Събираме се — извикваме и колегите от града. Там е и Караджов. Все още арестуван, но вече в особеното положение на полусвободен…

Съвещанието може да започне. Излагам всичко научено и разбрано досега. Обсъждаме…

— Как ще стигнем до Митов? — задава Василев въпроса, вълнуващ всички. И очаквано Трифонов решава проблема:

— С него ще се занимават други колеги. Вашата задача беше да разкриете убийството на Караджови…

— Но нали той е наредил… — намесва се Каменов с младежки плам…

Трифонов е опитен чиновник:

— Колега, дали е наредил или не — ще се разбере от разпитите на тримата. Аз лично се съмнявам да признаят подобно нещо. Защо да си усложняват положението? Но мисля, че следствието ще стигне до него…

Мислено се подсмихвам. Затова ни пратиха нас, а не специална следствена бригада. Нашите правомощия са до разкриването, а документирането, разпитите, разследването натам… Има си следствие в прокуратурата…

Пак се изправям:

— По реда. Ангелови са под арест, ще ги извикаме последни. Витанов е хлъзгав — ще изчака. Започваме с Шанков…

За него отиват Здравчев и Василев. Довеждат го — спокойно, като за пореден разговор. И го канят в трапезарията. Където аз задавам първия въпрос:

— Шанков, защо уби Караджов с ножа, а после удуши жена му?

Да, в главата му се е въртяло усещането, че ги разкриват, но от досегашните събеседвания е свикнал на далечни разговори, а сега… Директно!

Шанков е поразен:

— Не… Не съм… Отде накъде?

Слагам напреде му документите и посочвам:

— Подпис уж на Караджов. Фалшив. Подписите си събирал ти. Както призна Митов, за това си получил пари. И, след отказа на Караджов, е логично да се помисли кой го е убил? И какво е спечелил от това? А печеливш си само ти…

Несправедливост, според Шанков. Затова веднага контрира:

— Не съм само аз! Ангелов и Витанов…

— Но ти си убивал!

Шанков сяда на стола. После решително казва:

— Елате у нас. Ще видите какво имам…

Пръв на площадката излиза Здравчев и закрива с длан шпионката на Витанови. Сетне извеждаме бързо Шанков и тръгваме по стълбището. Апартаментът е отворен, жена му уплашено наднича от кухнята…

Завежда ни в спалнята и сочи под радиатора. Вглеждам се. Наистина — макар и трудно различима, едната дъска от паркета е малко настрани. Навеждам се, махам я. Кутия. Пластмасова, сива.

— Какво има вътре?

— Отворете я… Доказателство, че не съм убиец…

Василев е вече с тънки ръкавици и вади кутията. После я открехва…

Там е той — ножът, с който е прободен Караджов. Дълъг около педя, тънък…

— Защо е при теб?

— Ангелов е страшен човек. Дребен, тих, но… Всички мислят, че жена му го командва, а е обратното. Подмолен човек е. Той реши да премахнем Караджови. Митов даваше хубави пари за документите, а тия ни бавеха. Фалшифицирахме подписа — Витанов го извъртя. Но в петък почнаха да оглеждат тавана и Караджов разбра. Вдигна скандал — на мен и на Витанов. Ние казахме на Ангелов и… Позвъни на вратата им и веднага прободе човека. А Витанов се втурна покрай двамата и удушил жената. Аз после я видях… Синя… Ангелов тогава видя една кутийка — като за скъпоценности, пъхна ми в ръцете кутийката с ножа и рече да я хвърля в Рясовското блато, когато на сутринта тръгна за село. После ме пита и аз потвърдих, че съм я метнал в дълбокото. Но я запазих. И аз чета криминалета, зная, че остават отпечатъци. Като предпазна мярка…