Георги Коновски - Още четири нощи (Криминални истории, продължение на „Три нощи“)

Има. Не е да няма. Ако убият някоя баба на село — най-много кметът да дойде. За полицейски шеф, за местен прокурор, да не говорим за патолог… Дума не става. Труповете карат в града, местният полицай най-често е главен разследващ. Пък той има поне пет-шест села на главата си. И най-много веднъж седмично успява да мине през тях. Отделно писарската работа.

Обърнах се.

— Тате каза — ще видим…

Но никой не се засмя на стария виц.

— Имам едно предчувствие… — каза Здравчев…

И защо ми го каза това? И аз имах предчувствие. При това доста обосновано. Още не бяхме прецакани, но точно за това ни чакат. Обаче… Обаче, има поговорка: предупреден — значи въоръжен…

— Имаме ли някаква информация? — попита Здравчев.

— Знам колкото и ти — казах. — От интернета, малко от телевизиите…

— Уффф… — изхриптя той… После се прокашля. — Ама да видим. Значи — убита журналистка…

Василев още по-скептично изпръхтява. И се обажда кисело:

— И пингвинът се води птица… Казват журналистка, други споменават, че била някаква шефка в местна кабеларка, трети я определят като говорителка…

— Предаване водела — уточни Милчев, без да откъсва поглед от пътя. При мен няма деление по чинове и рангове докато работим. И шофьорът е полицай, и той има очи и акъл. Така че го поощрих:

— Какво предаване?

Милчев се взираше в тесния, изровен, далеч от телевизионните рекламни новини път:

— Казаха, че била канила някакъв чужд журналист и той ги наприказвал едни за властта…

— Ама той — не тя — опонира му Здравчев. Както си го познавам, играеше адвокат на дявола. Скептик, търси слабите места на версиите ни…

— Важното е, че тя го е поканила — възрази Василев. — Дала му е трибуна…

Намесих се.

— И какво от това? Тоя го видях по една от големите телевизии — не помня коя от трите. И в колата го слушах… Пускат го там — значи тя не е някаква рушителка на забрани, камо ли той да е герой и борец…

Настъиа тишина. И пак Здравчев:

— Аз, знаеш, обичам да ровя в интернета. Не толкова новините, колкото коментарите отдолу им. Казват хората маса работи…

— Казват… Бе, пълно е с тролове — изсумтя Василев.

— Има го — съгласи се Здравчев. — Ама човек се научава да ги прескача като кална локва. С времето свикваш да подбираш кого да четеш…

Заинтересуван бях. С него работим от години, но не знаех, че и той така четял. Подбиране му е майката…

— Какво казват?

— Какво… Гаднички работи. Убита била заради това предаване…

— Чакай — този път аз бях скептикът. — Чух и аз за това, ама предаването е било преди месец. И чак сега да я убият…

— Това и мен ме съмнява — обади се Василев. — Чак толкова подготовка… Градът е глуха провинция отдавна. И ние сме в мъглата, ама тия хептен. Ако някого убият там при обир на улицата — мислите ли, че ще се вдигне шум?

Милчев пак се обади зад кормилото:

— А какво ще кажете за човека, дето преди месец се подпалил в града?

Обърнах се рязко наляво, към него:

— Какво? Кой? Кога?

Милчев беше доволен:

— Ето — и вие сега чувате. Може да са казали по някоя местна медия, но в централните — ни звук. И журналистите им… Смятам, че ако я бяха убили при катастрофа или при обир — нямаше изобщо да се чуе извън района. Пък сега…

Навлизахме в града.

— Към управлението ли? — попита ненужно Милчев…

Метнах пътната чанта върху леглото до прозореца; Винаги бързам да вляза пръв в хотелска стая и да заема удобното място. Хем съм на свежо — и зиме не затварям прозореца, хем далеч от вратата, та да не отварям на влизащия, хем съм на удобно място, откъдето наблюдавам света отвън. Тъй като работата ми не позволява време за любуване на природата, налага се да я гледам като в харем — отдалеч и безопасно…

Нареждането беше да отидем в мотела. Там ни настанявали засега. Е, мотел — но в града, до хубав парк, на две преки от управлението. Навън е класически тип, по модел от американските филми — влизаш, отляво бунгалото на управителя, там винаги има дежурен, в центъра площадка за паркиране. Така всяка кола може да е пред вратата на собственика си. И на другия край — басейн. Без хора наоколо — есен е. Но водата понякога проблясва под пестеливите слънчеви лъчи, та малко живва всичко.

Иначе — май бяхме единствени посетители. Или другите са нейде по работа из града. Че в тоя сезон кой ходи на почивка? Да не говорим за курорт — какъв курорт тук…

Здравчев зае другото легло. А Василев и горкият Милчев се настаняваха в съседното бунгало. Горкият, я… Само веднъж бях в командировка с Василев, в една стая ни настаниха. Не казвам, че спах… На тоя човек гърлото е индустриална зона. При това в строеж. Не можеш заспа — дори глух да си…