Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

Малко разочаровани, джуджетата го завели на върха, при гробницата. А там разтропани тролове вече били отворили кафене. „При умрялата принцеса“. И самата тя си лежала в аквариума. Принцът се загледал в красивото й лице, събудили се далечни спомени от времето, когато още не бил от среден пол, пък взел, че се престрашил и я целунал. Тя се събудила, а сетне всичко си е познато.

Джуджетата станали охранители в кафенето, та скърпили двата края, принцът и принцесата се оженили, даже куп деца им се народили. Бели, жълти, черни — каквито щеш. И в мир живели, защото всички съседски царе — бели, жълти, черни — все на гости им ходили, все не можели да нахвалят гостоприемството им.

Абе, вървяло си, както си му е модерно вече по правилата дългите сериали през деня и на канал XXL след 12 часа вечерта…

Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…

Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни сензации — поне два пъти годишно на планетата откриваха останки от извънземни, всеки път в началото на сезона някъде изплуваше праисторическа рептилия, НЛО-тата курсираха по своите си маршрути като метровлакчета, а от Луната почти всеки месец присветваха странни и загадъчни сигнали…

И, въпреки това, беше интересно и тревожно да се чуе — от Всепланетната космическа агенция съобщаваха, че са прихванали серия съобщения между инфилтрирани на Земята извънземни и криещ се зад сянката на Сатурн гигантски десантен кораб на подготвящите се за инвазия пришълци…

Половината хора не повярваха веднага, една четвърт след няколкочасови размисли си рекоха, че са били балами, за да приемат като истина тая измислица, а останалите се успокоиха, когато на екраните се появи сам президентът на Всепланетната космическа агенция и, бодро усмихнат, с ироничен поглед към водещия, информира, че нито са пускали подобно съобщение, нито някой някога от нейде е забелязвал извънземен десантнет кораб зад Сатурн…

Човечеството се успокои…

А президентът на Всепланетната космическа агенция се върна в цнтралата, свика спешно съвещание на ръководството и заяви твърдо:

— Още една издънка — и виновните ще заминат за каторгата на Алфа Центавър… Остават само две години до началото на инвазията и не можем да си позволим подобни неща. Земляните трябва да са спокойни — докато нашите воини кацнат тук… А после нас не ни засяга нищо. Знаете, два месеца след десанта, ние трябва да сме започнали работа на планетата Кориандър. Трябва да се спазва Великия план за вселенско господство…

Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят — плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метна по едно око на всички страни, успокои се, че не вижда пряко насочен гранатомет, след което забързано влезе в сградичката, размахал веещия се шлифер.

Охранителите застинаха, вперили очи във всички възможни посоки, Двама дори отидоха да огледат мястото за смяна на гумите — кой знае какво можеше да надникне от рова там.

Шефът на охраната внимателно ги проследи, после строго впи поглед в заварените да зареждат колите си шофьори и мислено се подсмихна на нещастния им вид и тихата кротост, с която понасяха стичащия се по обувките им бензин. Ха да посмеят да мръднат, а…

После стъклената врата се отвори и шкембелията се цъфна отпред. Но в какъв вид… Огромно мокро петно се разливаше по чатала му и образуваше карта на Африканския континент…

— Господине… — позаекна шефът на охраната…

Оня махна с ръка.

— Дай там един панталон, че…

И, като се мъкна в лимузината, продължи:

— Абе, аз често казвам, че искам да стана педал, щото са много умни, ама май и тоя път ни прекараха…

— Те? — зяпна охранителят, подаващ му измъкнатия от багажа нов панталон…

— Те, ами… Кой друг… Нали искаха права, нали им разрешихме да се пишат, който какъвто пол иска. И закон им гласуваха моите хора. А то… Не можах да се оправя, ще знаеш. Влязох в тоалетната и се шашнах — вратичка до вратичка. За всеки пол отделна кабинка: първи пол, втори, трети, пети, десети… социален пол, икономически, политически, идеологически… Обърках се за къде съм и на…