Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

В края на краищата проблемите не могат да изчезнат. Важното е да не са твои…

И отново сънувах кошмари. Както почти всяка нощ. Отвратителни, тежки, каращи ме вечер да си лягам късно. И почти едни и същи истории, изпълзели кой знае откъде в съзнанието ми…

Черен рудник, мрачни миньори, тежки чукове, пълни вагонетки, жилести, гърчещи се тела…

Огромно поле покрито с памук. Редицата от привеждащи се и изправящи се хора — бели, черни, жълти. Надзиратели с виещи се камшици…

Широк път, виещ се нейде в далечината. И по него групите на каменоделците. Замахващи чукове, тежки кошове, прах и жега, конни пазачи…

И копачи, и гребци, и рибари… Труд и страдания, страдания и труд… Цяла нощ — кошмари…

Добре, че рядко остават в съзнанието ми. Да, помня някои от тях, убеден съм, че съм сънувал подобни често, обаче самият аз се мъча да изчистя всичко в мен от кошмарите…

А и как да се товаря с тях, в тоя наш прекрасен свят… Свят на щастието и доволството… Когато сутрин се събудя, домашната стерео система зазвучава с нежни песни, лакеят носи първото за деня кафе, готвачката очаква похвалата за приятните кифлички и поръчката за обяда, шивачът ми предлага да премеря нов костюм, приятели ми звънват, че ме очакват с красива лимузина — а после плажът, запознанства с хубави момичета, сетне посещения на театри, кина, дискотеки, дълги, дълги вечерни сбирки с интелигентни хора…

Е, няма да оставя някакви си кошмари да съсипват живота ми… Затова вечер вземам дозата си и се оставям на съня. Пък какъвто ще да е — все пак, само тази нощ ще бъде мрачна. Утре ме чака новият прекрасен ден…

— Добре — каза високият мъж и остави настрани диска със записа. — Новият вариант е добър, въздействащ, запомнящ се. Кога го пускаме в действие?

Човекът в креслото се размърда. Виждаше се как притеснението се оттича по лицето му:

— Сър, пригоден е за всички излъчващи бази, можем да започнем още тая нощ…

Високият се засмя:

— Този ден или тази нощ?

— Сър, клиентите ни сега спят и сънуват, че са в деня. Все още стария ден. След два часа е смяната на записите. И започват да работят, приемайки реалността за сън. Предлагам веднага след трудовия ден да пуснем новия запис…

Високият кимна разбиращо:

— И те започват да „живеят“ в съня си, отнасяйки се критично към възможните прозрения за истината… Впрочем, как върви изграждането на новото съзнание в клиентите?

— Имаме идеята, започнахме формулирането на съзнанието, сър…

— А именно?

— Ще живеят в нов свят — след революция, след като са свалили от власт „лошите“. И ще работят за себе си — жертвоготовно, за идеите, за бъдещето…

Високият кимна. Какво пък — нека изпълнят някоя мечта на спящите…

Изтича петата година, откакто съм тук. А тук рядко някой се задържа повече от три, може би — четири години. Пиратите са такъв народ — номадски. Във вечно движение между жаждата за печалба и смъртта. Всеки ден на острова пристигат нови кандидати за слава и богатство — черни и бели, руси, тъмнокоси, плешиви, млади, стари…

И всеки ден научаваме, че някой не се завърнал, друг изчезнал, трети се успокоява на старото малко гробище край града. Но третите са малцина. Повечето просто остават като имена в устата на приятелите си, докато и тия приятели се превръщат в минало. А миналото има една особеност — губи се, ако няма кой да го разказа. Особено сред нас. Защото по света има хора, които записват ставащото, тук се стремим да не го споменаваме. Не ни се иска да даваме възможност на някой съд да бъде улеснен в основанията за присъдата. Макар че и с основания, и без основания, повечето от нас ще увиснат по мачтите веднага след залавянето, а тези, които са потребни за видимия триумф на някой капитан в крайбрежен град, най-късно на края на празника, ще се люшнат на последната люлка…

Но аз съм пет години тук…

А това е много. И говори за рядък късмет, за закрила от някой светец, за талисмани, муски, заклинания… Все опасни неща сред суеверните пирати…

Време е да се махам…

Макар че съм добър приятел — на колко ли човека съм спасил живота, колцина съм излекувал от видимо смъртоносни рани, подаръци съм раздавал, във вечерните празненства активно участвал…

Но — необичайно дълго съм жив…

А и защо да не съм? Тук има огромни количества от моята храна. И аз се храня редовно. Неведнъж вече намират някой пират, паднал на улицата внезапно, несъбудил се сутрин, рухнал изведнъж посред пиянската вакханалия. Хората, които съм избрал. И с чийто живот съм се нахранил…