Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

Защото аз живея от другите. Храня се с животи. За нещастие — нискокачествени. Какво друго да искаш от пирати? С ниски страсти, утешаващи се с алкохол, лапащи без да подбират полуопечено месо, плесенясало сирене, твърд хляб…

Но — животи, които не вълнуват останалите. И аз мога спокойно да изсмуквам чуждия живот. До край. С удоволствие. Бавно. И незабележимо…

Бих могъл да отида в някой голям град. Кой ще направи връзка между внезапно починал уж здрав човек в аристократичния квартал и тихия, скромен лекар, живеещ усамотено далеч от градския център? А и кому ще хрумне, че пред него лежи труп на убит човек — когато по тялото няма никаква рана?

Но… Не искам да си губя времето в търсене на подходяща жертва. Не искам да решавам морални дилеми — кого да премахна. Не искам да се измъчвам от аргументи „за“ и „против“ нечия смърт…

Тук ми е лесно… Бандити, престъпници, убийци, мръсници, каквито светът винаги е познавал. И дори понякога е успявал да изолира — наемници в армията, моряци във флота, палачи, градски стражи, аристократи, чиновници, търговци…

Време е да намеря друго място…

Чувам, че двама крале подготвяли големи армии за война. Единият искал да властва над Стария континент, другият да пошета из Новия…

Остава ми само да избера къде ще е кухнята ми…

Мадам Стефка гледаше изумена и не можеше да мръдне от мястото си — така беше поразена от видяното. Мъжът й целуваше някаква жена — странно позната, но в същото време с нищо не подсказваща да е била някога близка, съседка, приятелка, съученичка, колежка…

Важното беше, че Косьо изневерява!!! Толкова години заедно, толкова преодолени проблеми, толкова… А сега той…

Мадам Стефка се сдържа. Изчака двамата да станат от масичката пред кафенето и тръгна подире им. Сега ще открие любовното гнездо и ще го разгроми… Както тя си знае…

И се блъсна в някого. Изръмжа едно полуизвинение — тоя глупак не виждаше ли, че е съсредоточена, та се мярка по пътя й, но удареният я спря с две ръце:

— Стефче, ама ти не ме ли виждаш? Ще ме смачкаш…

Косьо! Косьо? А тогава кой беше онзи отпред с жената? Близнак? Или отдалеч й се е видял познат… Много хора си приличат, понякога дори са копия един на друг…

Тя бутна Косьо настрани и продължи в ловния си устрем. Мъжът й остана назад — озадачен, объркан…

Онези двамата стигнаха до двор, потънал в зеленина, сред която се открояваше червен керемиден покрив. Отдавна забравена в центъра на столицата картина… Влязоха, желязната порта щракна подире им. А Стефка се подпря на дървото върху отсрещния тротоар и зачака…

Мъжът се появи чак след час и половина. Не, не беше се припознала — нейният Косьо… Но тогава — кой беше другият? Този, когото бутна пред кафенето? Нима е имал близнак и си е мълчал?

Реши твърдо — ще разплете тая загадка. И отиде в частното детективско бюро „Разкритие“. Бая пари поискаха, но Косьо въртеше добър бизнес в строителството, а на картата й винаги имаше много пари…

След седмица я поканиха в бюрото, където й връчиха две папки. Едната — резултати от проследяването на Костадин Карабелев, другата с резултати от проследяването на Костадин Карабелев…

— Госпожо, и ние сме смаяни… Няма съвпадения — просто един и същи човек в два екземпляра. Един и същи… Само дето първият се прибира вечер у дома ви при вас, а вторият живее на улица „Горни дол“ 56 със съпругата си Стефка Карабелева. Тоест — с вас…

Стефка не обичаше сложните неща в живота. Какво да му дири човек на корена ряпа, когато всичко е простичко и ясно. И има решение за всичко. Подаде молба за развод. Извикаха ги след месец. Косьо беше много изненадан, автоматично отговаряше на съдията, все я гледаше въпросително…

А съдията само клатеше глава. След което заяви:

— Госпожо, струва ми се, че нещо не е съвсем наред. Мъжът ви не ви е изневерявал с… вас, защото всеки ден се е прибирал при вас. Да, и другият се казва като него, дори наредих — поради крайно необичайната ситуация — да се направят пълни изследвания, които доказаха, че той е той и обратното. ДНК, отпечатъци, белези, навици, занятие — всичко е идентично. И, все пак — двамата не са един и същи човек. Всеки е себе си…

— А тая, дето го открадна… — изсъска Стефка…

— Вие, госпожо, вие… Абсолютна идентичност между вас и нея или между вас и вас… Ако искате — ще продължа делото за развод, но става доста странно — развеждат се с мъжа си, защото той ви е изневерил с вас…