Георги Коновски - Чистилище, ад, рай и други

Стефка напусна съда съвсем объркана. Хаосът в главата й се засили, когато онзи вторият остави нея на първия Косьо и дойде неканен в кабриолета. Кимна, огледа се и каза:

— А защо трябва да се развеждаме? Аз слушах толкова години колко съм некадърен, несръчен, неоправен… И ти намерих мъж по изискванията ти — аз, но с някои подобрения. Според твоите желания…

— Как… Как…

— Ами Мишо — помниш го, не го търпеше още преди сватбата, та после трябваше да се срещаме с него само на риболов. А той стана генетик, направи маса открития и… Просто му предложих — да направи друг Косьо. Но — в параметрите на твоите желания. Тих, кротък, послушен, изпълнителен, готов винаги да поеме вината за каквото и да е… Да, всеки мъж разбира — не се знае какво ще стане, но виновникът е ясен… И ето — аз ти изпратих един готов виновник… За да си щастлива…

— Но тая… Аз… Оная…

— Ти си, Стефче, ти си… С някои промени. Мислеща логично, преценяваща обективно, не търсеща психоспасение посредством прехвърляне на вината все върху него, разбираща, че в едно семейство живеят двама и всичко е общо: грижи, радости, скърби, отговорности, любов…

После Косьо си тръгна. А малко след това Косьо се прибра. Събу се в антрето, остави обувките върху стойката и веднага отнесе куп упреци, задето от едната увисна връзката, та загрози стройната редичка обувки. Сетне беше наруган за друго, после за трето… То винаги си има за какво… Още повече, когато жената трябва да вдигне два пъти повече скандали — за сметка на оня щастливец, който е далеч от нея…

Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.

Обаче имал той и дъщеря — пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се раждали, но успял. Точно преди кончината си жена му я родила. Както и да е, минало време, дъщерята расла, а царят, естествено, се оженил втори път и, както си му е редът, оженил е за коронясана кобра.

Поостарял той, разболял се. Жена му с любов гледала как царят щастливо си умира, а надеждите й стават вероятност. И за да почисти двореца, рекла на щерка му да отиде в гората за гъби.

Оная не че била чак толкова тъпа, ама и тя била чела приказки и очаквала нещо по-интересно да се случи, а не цял ден да зяпа старите гоблени и канал XXL. Абе, с две думи, отишла в гората. Посред зима.

Обаче на глупавите им върви. Защото господ се грижи за тях, иначе сами няма да се оправят. Та тая принцеса(ама идеално съчетание — хем хубава, хем глупава) вървяла, вървяла, стигнала една къщурка. Е, не чак като бащиния й панелен дворец, дето бил толкова голям, та гаражите давали под наем, а на първия етаж офиси били настанили.

Но къде бяхме стигнали? Ах, да — до къщурката. Тя и царската дъщеря бил стигнала там. А вътре имало седем джуджета, безработни в момента, защото мината им била в процес я на приватизация, я на ликвидация.

Посрещнали я те радостно, защото… хм, в пущинака живеели — хем помощи и компенсации не били получавали, хем отдавна не само жена, ами и човек не били виждали.

— Бъди ни сестра! — рекли и хитро си намигнали. И тя останала, а сетне и сестра им станала. Каквото и да се разбира под това.

А пък оная, лошата царица, дето искала да стане едноличен управител на царството, имала едно огледалце. Голямо клюкарче, навред надничало, направо като Интернет. Та то й показало какво става в къщурката.

И на царицата й станало мъчно. За джуджетата, не за принцесата. На нея само й завидяла. Та тая царица взела, че си махнала грима, обърсала червилото, извадила изкуствените си бели зъби и станала баба. Занесла на принцесата малко ябълки и оная, като хапнала, опънала шушоните. Дали щото ябълките били брани край уранова мина, дали щото били с обогатен уран, дали щото царицата със слюнка ги излъскала, ама…

А джуджетата се сетили, че тяхното момиче… добре де, принцесата, момиче била само по документи, та тая принцеса все си бъбрела по джиесема с някакъв принц. Дръннали му една безжична информацийка и му рекли, че неговата неземна любов наистина станала такава. А докато той дойде, напъхали в един аквариум (и те били чели книжки, ама нямали пари за кристали) и я отнесли на върха на един хълм.

Принцът дошъл. Джуджетата го видели — висок, строен, румен, красив и му рекли: „Бъди ни брат!“ и хитро си намигнали. Обаче принцът не бил изостанал, имал вече трима братя в „Спартакус“, но бил решил и да се ожени — поне по документи, щото това изисквал единният класификатор за владетели.